За този блог
Гласове: 10
Архив
Постинг
27.11.2009 21:12 -
Разговора между Розали и Едуард (Няма го нито в книгата нито във Филма)
Автор: vampiregirl90
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1101 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.11.2009 21:14
Прочетен: 1101 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 27.11.2009 21:14
Самата авторка си го е написала,аз само съм го превела за да е по лесно на хората който не знаят много добре АНГЛИЙСКИ
Преведена от Vampire Girl
Телефона в джоба ми извибрира отново.Това беше 25тия път в последните 24 часа.Помислих си да отворя телефона и да видя,кой ме търси.Сигорно беше важно.Може би Карлаийл имаше нужда от мен.
Помислих за това ,но не помръднах.
Не съм много сигурен каде бях. Някой тъмни места на пода бяха обхождани от плъхове и паяци.Паяците ме игнорираха,а плъховете мe отбягваха.Въздухът беше плътен с тежки аромати на олио развалено месо човешка пот и почти твърд слой от замърсяване, което в действителност се вижда в влажен въздух като черен филм над всичко.Под мен, четири етажа на рахитична квартира в гето се съюзиха с живот.
Аз не се справих Братът, който ще разделя мислите от гласовете -, където те правиха силена, силена испанска врява, където аз се опитах да не ги слушам. Аз дадох просто на звуците да подскачат до мен.Безсмислен. Всичко като него беше безсмислено.Моето съществуване беше безсмислено.
Целият свят беше безсмислен. Моето чело натиснато срещу моите колене, и аз се чудих колко по-дълго аз щях да бъда способен да издържа това. Вероятно надеждата беше. Вероятно, ако моят опит беше обречен на губещ както и да е, аз щях да престана да се измъчвам и да се завърна просто..
Идеята беше мощна, така лекувайки като думите силен анестетик за сдържание a, миейки планината, под който с болка заровен съм,-, че кара ме да се задъхам, кара ме да замая. Аз можех да оставя сега, и можех да се завърна.
Бела се е усмихнал , винаги зад клепачите на моите очи, за мен. Усмивка за"добре дошъл", за прошка, беше но нямаше чувството вероятно моето подъзнание казаваше че ще бъде така.
Разбира се аз не можех да се завърна. Какво беше моята болка, след всичко, в сравнение с нейното щастие? Тя трябваше да бъде способна да се усмихне, свободно от страх и опасност. Да я освободя. Копнеж за бъдеще на души. Тя заслужи по-добре от онова. Тя заслужaва по добро от мен. Когато тя напусна този свят, тя щеше да отиде до място, което беше завинаги блокирано към мен, независимо от това, как живеех тук.
Идеята за разделянето от финала беше много по-интензивна от болка, която аз имах вече,. Моето тяло трепереше с него. Когато Бела продължи на мястото, където тя принадлежеше и зад което аз никога можех да го направя, аз не да се мотая тук,. Има забрава. Има облекчение. Онова беше моята надежда, но нямаше никакви гаранции." За да спи, вероятно сънуваше. Луната, Има търкането", което аз цитирах на себе си,. Дори кога аз бях ясен, аз щях ли да изпитам още някак мъчението за нейната загуба?
Аз треперих отново. И , Нека да кълна го, бях обещал аз. Аз и бях обещал, че аз не щях да навестя нейния живот отново, да водя моите черни демони с него. Аз не се отвръщах от моята дума. Аз не можех ли да правя каквото и да е точно с нея? Каквото и да е на всички? Идеята да се завърна в облачния малък град, който щеше винаги да бъде моя верен дом на тази планета, се яви през моите мисли отново. Просто спиране. Просто виждане, че тя е добре и безопасна и щастлива. Немесене. Тя никога нямаше да знае, че аз бях там... Не. Кълнете го, не... телефонът причини вибрация отново
-Подяволите, По дяволите - изръмжах аз
Аз можех да използвам разсейването, сметнах аз. Завъртях телефонът и го отворих на номерата който са ме търсили с първия шок, който аз бях изпитал в половина година,. Защо Розали щеше да ми се обади? Тя беше единия човек, който беше вероятно,"наслаждаване на моето отсъствие"
Имаше нещо много погрешно, ако тя трябваше да говори с мен, изведнаж засегнато с моето семейство, аз натиснах бутона за избиране..
- Какво? - попитах напрегнато
- О впечатляването. Едуард отговори на телефона. Аз изглеждам така почетен-когато чух тона на гласа и знаех , че семейството ми беше добре. Тя просто явно беше отегчена. Тежко е да се предположи нейните мотиви без нейните мисли като водач.
Розали не беше имала никога смисъл за мен. Нейните импулси бяха обикновено основани на най -сложната досадна логика. Аз щракнах телефона затворен- оставете ме сам Аз прошепнах за никой. Разбира се телефонът причини вибрация отново веднага. Тя изпращаше съобщения и отново звънеше след това въздъхнах и вдига телефона отново.
-Преодолей го
Розали бързаше чрез думите
- Аз сметнах, че искаш да знаеш, че Алис е във Форкс.
Аз отворих моите очи и зяпнах гнилите дървени греди три инча от моето лице
- Какво? - гласът ми беше плосък,емоционален
- Знаеш,че си мисли че знае всичко. Както теб. - Розали се подсмихна несмешно. Нейният представител имаше нервен край, както тя беше скоропостижно несигурна за това, което тя правеше,. Но моята страст го прави тежко за да се интересува какъв беше проблема на Розали. Алис се беше заклела пред мен,но беше решила че тя щеше да продължава да гледа в бъдещето на Бела, тя никак не беше съгласна с моето решение да я изоставя. Тя беше обещала, че ще посети Бела само когато....и аз го направя. Явно, тя беше смятала, че аз щях да в краен сметка се сгъна на болка. Вероятно тя беше права за онова. Но аз нямаше. Отговорете. Така какво ли я водеше във Форкс? Аз исках да извия нейната мършава шия. Е едва ли Джаспър щеше да ме допусне толкова близо до нея,ако веднъж види ярост в мен...,.
- Още ли си там Едуард? - Аз не отговорих. Аз защипах моста за моя нос с моите пръсти, чудейки се дали беше възможно вампир да получи мигрена. От друга страна, ако алис се беше върнала вече... Не. Не. Не. Не.
Аз бях направил обещание. Бела заслужаваше нормален живот. Аз бях направил обещание. Бела заслужаваше нормален живот.. Аз повтарях думите сякаш бяха мантра опитваща да печели моята глава на съблазнителните изображения на Бела на прозореца и който гледаше в тъмнината. Входът към моето единствено светилище.
Това никакво съмнение, което аз щях да имам, ще пълзи, нали ще се завърне. Аз нямах против онова. Аз можех щастливо да прекарам следващото десетилетие на моите колене ако аз бях с нея. Не не Не.
- Едуард? Не се ли интересуваш защо Алис е там?
- Не особенно. - Розали представителят прави дреболия самодоволна сега, удовлетворен, никакво съмнение, което тя имаше, предизвика отговор за мен.
- Доста, разбира се, тя не нарушава точно правилата. Аз имам, ти ни предупредихте само да останем далеч от Бела, правилно? Останалата част от Форкс няма значение?- Аз премигнах с очи бавно. Бела беше тръгнала? Моите мисли обиколиха неочакваната идея. Тя не беше завършила досега, всъщност тя е трябвала да се завърне при майка й . Онова беше добро. Тя трябваше да живее в слънце. Добре е, че тя била е способни да осташи сенките зад нея. Аз опитах да гълтам, и не можех да го направя.
Розали произнесе с вибрация нервен смях.
- Е значи няма да се ядосаш на Алис?
- Тогава защо ми звънниш ако не е за да вкараш Алис в проблеми? Защо сте ме безпокойш? Ugh! -Чакай! - Каза, усещайки, правилно, че аз бях способен да затворя отново.
- Онова не е това ?защо аз не извиках
- Тогава защо? Кажи ми бързо и ме остави на мира.
-Ами....-започна тя
-Изплюй камачето Розали.Имаш десет секунди
-Мисля,че трябва да си дойдеш в къщи Едуард.Умръзна ми Есме да не дава на Карлаийл да се смее.Трябва да се засрамиш от това което им причиняваш.На Емет му липсваш през цялото веме и вече ми лази по нервите.Имаш семейство.Порасни и помисли за нещо друго освен за себе си .
-Интересни доводи Розали.Остави ме да ти разкажа една малка история за шушулката и тенджерата.
-Просто мисля за тях,заразлика от теб.Не те ли интересува колко много нараняваш Есме аконе те интересува никой друг?Тя те обича повече от който и да било друг и ти го знаеш.Ела си в къщи.
Не отговорих.
-Смятах ,че когато това цяло нещо с Форкс приключи ще го преодолееш.
-Проблема никога не е бил Форкс Розали.Аз казах, че опитвам да бъда търпелив. Това, което тя имаше, каза, че за Есме и Карлаийл беше ударил струна. Само Защото Бела -беше ми много трудно да кажа името и на глас - се е преместила към флорида не значи, че аз......... Виж като РОзалиаз наистина съжалявам,но повярвай ми няма да направя никой по-щастлив ако съм там.
-Ъмммм
Отново този нервен тон
-Какво е това което не ми казваш Розали?Есме добре ли е ? Карлаийл добре ли е "?
-Те са добре.....но не съм казала ,че Бела се е преместила.
Не проговорих..просто превъртях лентата в главата си Да Розали не беше казала че бела се е преместила...беше казала..."ти само ни предупреди да стойм далеч от Бела нали?Останалата част от Форкс няма заначение..." и тогава... "Мислих си че когато това във Форкс приключи?"Значи Бела още беше във Форкс..Какво искаше да каже?Бела не се беше преместила?
Тогава Розали атакува отново с думите си,казвайки ги ядосано този път.
-Те не искаха да ти казваме,но аз мисля че това е глупаво и трябва да знаеш.Колкото по бързо разбереш за това толкова по бързо ще си дойдеш.Вече няма смисъл да се скиташ по тъмните улички на света,можеш да се прибереш вече и отново да бъдем семейство.Всичко свърши.
Мозъка ми щеше да се разбие.Беше като че ли имаше да ми каже нещо много много важно но нейните думи нямаха смисъл за мен.Но нямах идея какво се опитва да ми каже.Мозъка ми си играеше с информацията създавайки различни образци.Беше Безсмислено
-Едуард?
-Не разбирам какво искаш да ми кажеш Розали!
Последва дълга пауза
-Тя е мъртва Едуард.
Последва отново дълга пауза
-Съжалявам,....Имаш правото да знаеш това. Мисля....Бела се е хвърлила от скала преди два дена.Алис ни каза,но мисля че беше прекалено късно за да и помогнем.Алис отиде за да помогне ако има с какво на Чарли.Знаеш как тя винаги се грижише за него.
Телефона беше изключен отне ми само секунда за да го направя.
Аз седях на прашната тъмнина дълго, замразено пространство. Е прекратено било е като час. Както вселената беше свършила. Бавно, местейки се като стар човек, с когото аз завъртях моя телефон назад, и набирайки единия номер,който си бях обещал да не набирам никога отново
Ако беше тя щях да затворя телефона,ако беше Чарли щях да събера информация и да разбера дали съм разбрал шегичката на Розали погрешно.И да се завърна към моето небитие.
-Резиденцията Суон-отговори мъжки глас който не бях чувал преди.Ак представителен мъж с дълбок глас но все още млад
Не направих пауза за да помисля за последствията от това.
-Карлаийл Кълан е - престорих се на него имитирайки гласа му -Ще може ли да говоря с Чарли?
-Той не е тук - гласа отговори и аз бях замъглено изненадан от гласа в него.Думите почти бяха усложнение.Но това нямаше значение
-Е,тогава каде е ? - аз исках да знам,ставах нетърпелив.Последва кратка пауза всчкаш по - страмнния и непознат искаше да скрие информацията от мен.
-Той е на погребение - отговори най- накрая момчето
Не му отговорих и отново изключих телефона си.
Преведена от Vampire Girl
Телефона в джоба ми извибрира отново.Това беше 25тия път в последните 24 часа.Помислих си да отворя телефона и да видя,кой ме търси.Сигорно беше важно.Може би Карлаийл имаше нужда от мен.
Помислих за това ,но не помръднах.
Не съм много сигурен каде бях. Някой тъмни места на пода бяха обхождани от плъхове и паяци.Паяците ме игнорираха,а плъховете мe отбягваха.Въздухът беше плътен с тежки аромати на олио развалено месо човешка пот и почти твърд слой от замърсяване, което в действителност се вижда в влажен въздух като черен филм над всичко.Под мен, четири етажа на рахитична квартира в гето се съюзиха с живот.
Аз не се справих Братът, който ще разделя мислите от гласовете -, където те правиха силена, силена испанска врява, където аз се опитах да не ги слушам. Аз дадох просто на звуците да подскачат до мен.Безсмислен. Всичко като него беше безсмислено.Моето съществуване беше безсмислено.
Целият свят беше безсмислен. Моето чело натиснато срещу моите колене, и аз се чудих колко по-дълго аз щях да бъда способен да издържа това. Вероятно надеждата беше. Вероятно, ако моят опит беше обречен на губещ както и да е, аз щях да престана да се измъчвам и да се завърна просто..
Идеята беше мощна, така лекувайки като думите силен анестетик за сдържание a, миейки планината, под който с болка заровен съм,-, че кара ме да се задъхам, кара ме да замая. Аз можех да оставя сега, и можех да се завърна.
Бела се е усмихнал , винаги зад клепачите на моите очи, за мен. Усмивка за"добре дошъл", за прошка, беше но нямаше чувството вероятно моето подъзнание казаваше че ще бъде така.
Разбира се аз не можех да се завърна. Какво беше моята болка, след всичко, в сравнение с нейното щастие? Тя трябваше да бъде способна да се усмихне, свободно от страх и опасност. Да я освободя. Копнеж за бъдеще на души. Тя заслужи по-добре от онова. Тя заслужaва по добро от мен. Когато тя напусна този свят, тя щеше да отиде до място, което беше завинаги блокирано към мен, независимо от това, как живеех тук.
Идеята за разделянето от финала беше много по-интензивна от болка, която аз имах вече,. Моето тяло трепереше с него. Когато Бела продължи на мястото, където тя принадлежеше и зад което аз никога можех да го направя, аз не да се мотая тук,. Има забрава. Има облекчение. Онова беше моята надежда, но нямаше никакви гаранции." За да спи, вероятно сънуваше. Луната, Има търкането", което аз цитирах на себе си,. Дори кога аз бях ясен, аз щях ли да изпитам още някак мъчението за нейната загуба?
Аз треперих отново. И , Нека да кълна го, бях обещал аз. Аз и бях обещал, че аз не щях да навестя нейния живот отново, да водя моите черни демони с него. Аз не се отвръщах от моята дума. Аз не можех ли да правя каквото и да е точно с нея? Каквото и да е на всички? Идеята да се завърна в облачния малък град, който щеше винаги да бъде моя верен дом на тази планета, се яви през моите мисли отново. Просто спиране. Просто виждане, че тя е добре и безопасна и щастлива. Немесене. Тя никога нямаше да знае, че аз бях там... Не. Кълнете го, не... телефонът причини вибрация отново
-Подяволите, По дяволите - изръмжах аз
Аз можех да използвам разсейването, сметнах аз. Завъртях телефонът и го отворих на номерата който са ме търсили с първия шок, който аз бях изпитал в половина година,. Защо Розали щеше да ми се обади? Тя беше единия човек, който беше вероятно,"наслаждаване на моето отсъствие"
Имаше нещо много погрешно, ако тя трябваше да говори с мен, изведнаж засегнато с моето семейство, аз натиснах бутона за избиране..
- Какво? - попитах напрегнато
- О впечатляването. Едуард отговори на телефона. Аз изглеждам така почетен-когато чух тона на гласа и знаех , че семейството ми беше добре. Тя просто явно беше отегчена. Тежко е да се предположи нейните мотиви без нейните мисли като водач.
Розали не беше имала никога смисъл за мен. Нейните импулси бяха обикновено основани на най -сложната досадна логика. Аз щракнах телефона затворен- оставете ме сам Аз прошепнах за никой. Разбира се телефонът причини вибрация отново веднага. Тя изпращаше съобщения и отново звънеше след това въздъхнах и вдига телефона отново.
-Преодолей го
Розали бързаше чрез думите
- Аз сметнах, че искаш да знаеш, че Алис е във Форкс.
Аз отворих моите очи и зяпнах гнилите дървени греди три инча от моето лице
- Какво? - гласът ми беше плосък,емоционален
- Знаеш,че си мисли че знае всичко. Както теб. - Розали се подсмихна несмешно. Нейният представител имаше нервен край, както тя беше скоропостижно несигурна за това, което тя правеше,. Но моята страст го прави тежко за да се интересува какъв беше проблема на Розали. Алис се беше заклела пред мен,но беше решила че тя щеше да продължава да гледа в бъдещето на Бела, тя никак не беше съгласна с моето решение да я изоставя. Тя беше обещала, че ще посети Бела само когато....и аз го направя. Явно, тя беше смятала, че аз щях да в краен сметка се сгъна на болка. Вероятно тя беше права за онова. Но аз нямаше. Отговорете. Така какво ли я водеше във Форкс? Аз исках да извия нейната мършава шия. Е едва ли Джаспър щеше да ме допусне толкова близо до нея,ако веднъж види ярост в мен...,.
- Още ли си там Едуард? - Аз не отговорих. Аз защипах моста за моя нос с моите пръсти, чудейки се дали беше възможно вампир да получи мигрена. От друга страна, ако алис се беше върнала вече... Не. Не. Не. Не.
Аз бях направил обещание. Бела заслужаваше нормален живот. Аз бях направил обещание. Бела заслужаваше нормален живот.. Аз повтарях думите сякаш бяха мантра опитваща да печели моята глава на съблазнителните изображения на Бела на прозореца и който гледаше в тъмнината. Входът към моето единствено светилище.
Това никакво съмнение, което аз щях да имам, ще пълзи, нали ще се завърне. Аз нямах против онова. Аз можех щастливо да прекарам следващото десетилетие на моите колене ако аз бях с нея. Не не Не.
- Едуард? Не се ли интересуваш защо Алис е там?
- Не особенно. - Розали представителят прави дреболия самодоволна сега, удовлетворен, никакво съмнение, което тя имаше, предизвика отговор за мен.
- Доста, разбира се, тя не нарушава точно правилата. Аз имам, ти ни предупредихте само да останем далеч от Бела, правилно? Останалата част от Форкс няма значение?- Аз премигнах с очи бавно. Бела беше тръгнала? Моите мисли обиколиха неочакваната идея. Тя не беше завършила досега, всъщност тя е трябвала да се завърне при майка й . Онова беше добро. Тя трябваше да живее в слънце. Добре е, че тя била е способни да осташи сенките зад нея. Аз опитах да гълтам, и не можех да го направя.
Розали произнесе с вибрация нервен смях.
- Е значи няма да се ядосаш на Алис?
- Тогава защо ми звънниш ако не е за да вкараш Алис в проблеми? Защо сте ме безпокойш? Ugh! -Чакай! - Каза, усещайки, правилно, че аз бях способен да затворя отново.
- Онова не е това ?защо аз не извиках
- Тогава защо? Кажи ми бързо и ме остави на мира.
-Ами....-започна тя
-Изплюй камачето Розали.Имаш десет секунди
-Мисля,че трябва да си дойдеш в къщи Едуард.Умръзна ми Есме да не дава на Карлаийл да се смее.Трябва да се засрамиш от това което им причиняваш.На Емет му липсваш през цялото веме и вече ми лази по нервите.Имаш семейство.Порасни и помисли за нещо друго освен за себе си .
-Интересни доводи Розали.Остави ме да ти разкажа една малка история за шушулката и тенджерата.
-Просто мисля за тях,заразлика от теб.Не те ли интересува колко много нараняваш Есме аконе те интересува никой друг?Тя те обича повече от който и да било друг и ти го знаеш.Ела си в къщи.
Не отговорих.
-Смятах ,че когато това цяло нещо с Форкс приключи ще го преодолееш.
-Проблема никога не е бил Форкс Розали.Аз казах, че опитвам да бъда търпелив. Това, което тя имаше, каза, че за Есме и Карлаийл беше ударил струна. Само Защото Бела -беше ми много трудно да кажа името и на глас - се е преместила към флорида не значи, че аз......... Виж като РОзалиаз наистина съжалявам,но повярвай ми няма да направя никой по-щастлив ако съм там.
-Ъмммм
Отново този нервен тон
-Какво е това което не ми казваш Розали?Есме добре ли е ? Карлаийл добре ли е "?
-Те са добре.....но не съм казала ,че Бела се е преместила.
Не проговорих..просто превъртях лентата в главата си Да Розали не беше казала че бела се е преместила...беше казала..."ти само ни предупреди да стойм далеч от Бела нали?Останалата част от Форкс няма заначение..." и тогава... "Мислих си че когато това във Форкс приключи?"Значи Бела още беше във Форкс..Какво искаше да каже?Бела не се беше преместила?
Тогава Розали атакува отново с думите си,казвайки ги ядосано този път.
-Те не искаха да ти казваме,но аз мисля че това е глупаво и трябва да знаеш.Колкото по бързо разбереш за това толкова по бързо ще си дойдеш.Вече няма смисъл да се скиташ по тъмните улички на света,можеш да се прибереш вече и отново да бъдем семейство.Всичко свърши.
Мозъка ми щеше да се разбие.Беше като че ли имаше да ми каже нещо много много важно но нейните думи нямаха смисъл за мен.Но нямах идея какво се опитва да ми каже.Мозъка ми си играеше с информацията създавайки различни образци.Беше Безсмислено
-Едуард?
-Не разбирам какво искаш да ми кажеш Розали!
Последва дълга пауза
-Тя е мъртва Едуард.
Последва отново дълга пауза
-Съжалявам,....Имаш правото да знаеш това. Мисля....Бела се е хвърлила от скала преди два дена.Алис ни каза,но мисля че беше прекалено късно за да и помогнем.Алис отиде за да помогне ако има с какво на Чарли.Знаеш как тя винаги се грижише за него.
Телефона беше изключен отне ми само секунда за да го направя.
Аз седях на прашната тъмнина дълго, замразено пространство. Е прекратено било е като час. Както вселената беше свършила. Бавно, местейки се като стар човек, с когото аз завъртях моя телефон назад, и набирайки единия номер,който си бях обещал да не набирам никога отново
Ако беше тя щях да затворя телефона,ако беше Чарли щях да събера информация и да разбера дали съм разбрал шегичката на Розали погрешно.И да се завърна към моето небитие.
-Резиденцията Суон-отговори мъжки глас който не бях чувал преди.Ак представителен мъж с дълбок глас но все още млад
Не направих пауза за да помисля за последствията от това.
-Карлаийл Кълан е - престорих се на него имитирайки гласа му -Ще може ли да говоря с Чарли?
-Той не е тук - гласа отговори и аз бях замъглено изненадан от гласа в него.Думите почти бяха усложнение.Но това нямаше значение
-Е,тогава каде е ? - аз исках да знам,ставах нетърпелив.Последва кратка пауза всчкаш по - страмнния и непознат искаше да скрие информацията от мен.
-Той е на погребение - отговори най- накрая момчето
Не му отговорих и отново изключих телефона си.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Блогрол
