За този блог
Гласове: 10
Архив
Постинг
28.11.2009 20:10 -
Загадката ( фенфик на Новолуние) продължение 4
31 Глава продъжение...
Ами ако не искаше?Незнаех какво би означавало това за нея.Никога не сме говорили за тази тема.Дори и в човешкия и живот.Е щях да разбера скоро.И какъвто и да беше отговорът й щях да го приема!
Часът мина и оставих Емет като отидох отново до стаята на Бела, където я бях оставил.Лукас таман излизаше и след него и Бела.
- Здравей - казах и аз и я хванах за раката.Следващият час отново имаше със Лукас и той вървеше с нас.
- Бела как би реагирала на нещо съвсем неочаквано? - попитах я аз и я погледнах.Тя беше объркана - Нещо което изобщо не си ичаквала.
"Неочаквано?На къде биеш Едуард?Какво си намислил?" - чух да пита в мислите си Лукас,но не обърнах внимание,чаках Бела да отговори.
- Ами незнам.Зависи какво е,Какво имаш предвид? - попита тя
Ах,добре нямаше нищо да я питам.Щеше да разбере по-късно.
- Няма значение - казах аз
- Едуард!Не би ме питал просто така.Кажи ми - настоя тя и ме погледна.
Ъъ,не не трябва да я гледам.Този нейн поглед, объркваме.Извърнах главата си настрани.
- Ще разбереш после - казах и аз.
- Ама....
- После Бела,може би довечера - казах и аз и отново я целунах по челото и си тръгнах.
Другите часове минаха бързо,като вече беше станало време за обяд и се запътих натам, с Бела и Самър.Като слушах мислите на Самър, колко много обичаше Лукас,е и все още ме мислеше за хубав, но не толкова много като в началото.Усмихнах се.Влязохме вътре и видяхме,че Лукас,Робин,Алис и Джаспър бяха там и се пресъединихме към тях.
Сега беше много по лесно да говоря с Робин,всъщност беше си постижение направо. След Волтури двамата почнахме да се разбираме.Особено като му обясних всичко, че нямаме нищо общо за смъртта на майка му, както и за него.Този път ни повярва.Карлайл обеща да му помогне и да открие вампира, който е бил.
Обяда мина в приказки, Бела си говореше със Алис,а Алис от време на време ме поглеждаше.Може би беше видяла какво смятам да правя.Емет и Розали бяха дошли, всички си говореха, но аз бях замислен и не говорих с никого.Първо трябваше да намеря най-важното нещо пръстен, или пък трябваше да говоря с Брус.Не първо с Бела, после с Брус.Тя можеше и да не иска да стане моя жена...Ами ако наистина не искаше?Тогава какво ще стане?
- Едуард! - чух гласа на Бела.
- Какво има? - попитах аз
- Нищо не каза през цялото време.За какво мислеше? - попита тя, а Алис ме погледна сияеща.
- Нищо маловажно - отвърнах и аз - Да не си посмяла Алис! - изръмжах и аз и всички ме погледнаха учудени.
- Нищо няма да кажа - каза Алис а аз я погледах невярващо - На никой.Спокойно
- За какво говорете? - попита Джаспър
- Бих искала и аз да разбера - каза и Бела
- Казах ти довечера - отвърнах и аз.
Другите часове минаха неусетно бързо.И вече вървяхме към паркинга.Бела щеше да се прибере в къщи, като и казах, че по-късно ще мина да я взема.Все още ме питаше за това, какво бях замислил.Но не и отговорих.Преди да се качи в колата я целунах нежно.Исках да бъде кратка, за да я издразня за довечера.Но не стана така,почнах да бъда още повече настоятелен не отделайки устните ми от нейните.Чух някакво свиркване от кола и това ме накара да се осъзная къде сам.Казах и че ще се видим по-късно и влязох в колата при другите.
Чудех се, сигурно Алис знаеше какъв може да е отговорът на Бела.Но не исках да я питам.Предпочетох да разбера сам.
Глава 32
Тайни? Мразя тайните! Това са онези малки нещица, които с готовност биха разделили двама влюбени, които биха разрушили цели семейства, а дори и да поведат войни. Кой знае, може би Втората Световна Война е започнала така...а може би и Първата!? Да, сякаш приветствани от Дяволът, изчадието Адово, те се намесват в живота ни и преобръщат всичко с главата надолу.
Ето, за пример вземете мен и Едуард, който така упорито се стреми да скрие нещо от мен. Най-лошото е, че дори и на Алис не мога да се доверя, защото тя упорито ще си мълчи. Понякога толкова си приличат, че дори и аз мога да се замисля дали наистина нямат някаква кръвна връзка! Не, никакъв шанс! Както и да е!
Днес деня беше сравнително добър: страхотно събуждане, досаден обяд ужасен завършек. Едуард трябваше да ме вземе от къщата ми преди двадесет минути, а не е в негов стил да закъснява. Дори и когато се има впредвид, че разстоянието от тях до нас можем да го вземем за по-малко от десет секунди. Да, а още по-странното бе, че когато се обадих да го питам къде е, той просто каза:"Оу,идвам!" с неговия все така кадифен глас...Съвземи се, Бела! В момента си бясна и такава трябва да останеш! Не може всички да те дразнят и да ти измъкват лъжливи оправдания, а после да се крепят на мисълта, че ще се разсееш с това да мислиш, колко им е бил "кадифен" гласът. Гррр...
Ето, Най-Накрая се задава от улицата! Но защо по дяволите с волвото си?!
Паркира бързо пред къщата и се запъти към мен, която стоях и го качах бясна на прозорците.
- Здравей!- и ми се усмихна с ангелската си усмивка. Не, Изабела, Стегни се!
- Само "Здравей"?- казах бясна.- Няма ли поне едно "Извинявай, че закъснях" или поне по-добро оправдание, защото двадесет минути не се оправдават отолкова лесно, особено ако си от нашия особен вид.- и наблегнах на последната дума.
Явно го накарах да се замисли, но усмивката не спадаше от лицето му, което ме накара да полудея съвсем.
- Съжалявам с цялото си сърце, любов моя, че закъснях! Не трябваше да те оставям да кибичиш тук цели двадесет и две минути, а още по-малко да ти развалям настроението.- и той се приближи бавно към мен, като обхвана кръста ми с нежните си ръце и допря устните си в моите.
Е, определено знаеше как да ми оправи настроението! Шапка му свалях за това! Но още си бях бясна и щях да му го върна, скоро и незнайно как. Отговорих му на целувката като не очаквах Едуард да го направи също. Той обаче отговори на отговора ми по-настоятелно и така искрицата, палеща моят бяс бе временно потисната, а целувката не спираше. Не, аз я спрях като отделих устните си от неговите и отстъпих крачка назад.
- Какво стана? Защо отстъпи? Какво направих?- започна да говори забързано той.
- Първо, все още съм ти бясна. Второ, това беше подло. И трето, но не и по важност, очакваше се да ми покажеш нещо, както каза последно.- скептичността бе ясно доловима.
Това го накара да погледне навън към Волвото си, а после обратно към мен.
- Хайде!- каза бързо и хвана ръката ми, подтиквайки ме да се затичам. Това и направих.
За по-малко от четвърт секунда вече бях в колата, а той закопчаваше колана ми. Никога не съм била на "ти" с които и да са механизми. Тръгнахме по някакъв заобиколен път, но не бях сигурна, че знам къде отиваме. Направихме завой на ляво, после един на дясно, после пак наляво и така само направо май беше. Беше объркано, особено като се има впредвид, че не следях маршрута, а лицето на Едуард. Бих се обзаложила, че имаше нещо, което го тревожеше, но знаеше, че може да ми каже всичко! Каквото и да го тормозеше!
Най-накрая колата спря и пред мен се разкри сякаш сцеена от черно-бял филм: имаше много дървета и храсти, а после успях и да зърна нещо друго, нещо неочаквано - нашата поляна. Защо ли не бях разпознала това вълшебно място? Но, това не бе единственият въпрос без отговор. Следващият преди него бе: Какво измъчваше Едуард до такава степен,че се бе изписало дори и на лицето му? Но за сега се отдадох на красотата на това, сякаш излязло от нечий сън, място.
- Изумителнo...- прошепнах аз, но той не премести погледа си от върха на обувките си. Затова погледнах нагоре и се стрелнах към края на поляната.- Щом не ме слушаш, няма да стоя тук.
Някак си, Едуард пак се озова преди мен и се блъснах в него. Ръцете му испяха да ме задържат да не се стоваря на земята.
- Хей.- каза развеселено той.
- Оу, дори и не мога да планирам бягството си?- започнах със суров сарказъм.
- За какво говориш, Бела?- каза объркано.
- За всичко! За лъжливите ти оправдания, за всичкото това мълчание, за това, че не си обелил и дума откакто ме помъкна тук с теб и най-накрая за това, което пазиш в тайна от мен! Мислех, че ми имаш достатъчно доверие, особено сега, когато установих, че ме познаваш и от човешкия ми живот...но май не съм достатъчно добра за теб, както съм си мислела и цял живот...- усещах, че ако бях човек бих се разплакала, но отдавна бях забравила това чувство – от очите ти да падат капки.
Той ме погледна още по-объркано. Нова възможност за бягство, а аз това и чаках. Затичах се отново към края на поляната, обръщайки се за момент да видя дали беше там, но той не беше. И пак се блъснах в нещо.
Как можех за по-малко от минута да се блъсна в него два пъти?!
- Сега дори не мога да си тръгна драматично!- смотолевих нещастно.
- Не искам да си тръгваш!- каза той, не по-нещастно от мен.
- Едуард...- въздъхнах аз.- Моля те, кажи ми какво става.
- Не сега...- бях готова да побегна отново, но ръцете му бяха защитнически обгърнали кръста ми, непозволявайки неочаквани движения.
Нежно ме избута до един паднал ствол на дърво и седна до мен. Не знаех какво да мисля или да чувствам, но погледнах право в красивите му златисти очи, които се бяха втренчили в моите. Тъкмо си поемах въздух да кажа нещо, но той ме изпревари.
- Бела, моля те, само изчакай да си събера мислите.- откога на него му трябваше време? Няма значение, ще изчакам щом иска.
Замълчах и чаках ли, чаках. Времето минаваше, всичко бе тъмно, но не и за моите вампирски очи. Виждах съвсем ясно за момента...съвсем добре, за да различа малките бръчици по замисленото чело на Едуард.
Най-накрая той се наддигна. Сигурно беше минала минута, но изглеждаше като час.
- Съжалявам за това. Просто трябваше да реагирам бързо, а нямах време да го обмисля.- каза с усмивка.- Надявам се, да ми простиш?
- Мисля, че мога.- и му върнах усмивката.- Но, моля те, кажи каква е причината за всичко това!
- Причината си ти.- каза простичко той.
- Как така?
- Много просто, винаги, когато си около мен ме побъркваш – не мога да мисля за друго освен за миговете, когато пак ще сме сами. И ето сега, стигнах до заключението, че те обичам повече от всичко на света и реших да направя това...
И той се наддигна от ствола и застана на коляно пред мен. Извади от джоба си малка черна кутийка и я отвори.
- Изабела Суон, а сега и Уейн, би ли се съгласила да промениш името си и да се омъжиш за мен? Обещавам ще те обичам до безкрайността и отвъд нея.- като ме погледна, а аз бях забила поглед в блестящия...диамант мисля, и все още не можех да повярвам.
Аз стоях безмълвно загледана, а той явно изгаряше от нетърпение. Брак? Съпруг? Семейство? Любов? И пак любов? Всичко сякаш всичко минаваше през главата ми и ме караше да се чувствам все по-щастлива и по-щастлива. Разтърсих главата си.
- Да.- успях да прошепна.
Той се усмихна лъчезарно, взе пръстена и го сложи на безименният пръст на лявата ми ръка и ме погледна. Аз му се усмихнах отново и усещах как ще се разтопя. Едуард явно усети това, затова се наддигна и седна зад мен, притискайки ме здраво към тялото си.
- Благодаря!- прошепна той и зарови лице в косите ми.
Любов? Брак? Любов? Брак? Като черна лента тези две думички се повтаряха в главата ми. Всичко бе свързано в едно неразделимо цяло, нищо не бе така объркано, а напротив-простичко. Просто той и аз, аз и той, ние двамата, а скоро и съпрузи. Бъдещето беше пред нас, а с него и нашите мечти за по-голямо съвършенство.
Ами ако не искаше?Незнаех какво би означавало това за нея.Никога не сме говорили за тази тема.Дори и в човешкия и живот.Е щях да разбера скоро.И какъвто и да беше отговорът й щях да го приема!
Часът мина и оставих Емет като отидох отново до стаята на Бела, където я бях оставил.Лукас таман излизаше и след него и Бела.
- Здравей - казах и аз и я хванах за раката.Следващият час отново имаше със Лукас и той вървеше с нас.
- Бела как би реагирала на нещо съвсем неочаквано? - попитах я аз и я погледнах.Тя беше объркана - Нещо което изобщо не си ичаквала.
"Неочаквано?На къде биеш Едуард?Какво си намислил?" - чух да пита в мислите си Лукас,но не обърнах внимание,чаках Бела да отговори.
- Ами незнам.Зависи какво е,Какво имаш предвид? - попита тя
Ах,добре нямаше нищо да я питам.Щеше да разбере по-късно.
- Няма значение - казах аз
- Едуард!Не би ме питал просто така.Кажи ми - настоя тя и ме погледна.
Ъъ,не не трябва да я гледам.Този нейн поглед, объркваме.Извърнах главата си настрани.
- Ще разбереш после - казах и аз.
- Ама....
- После Бела,може би довечера - казах и аз и отново я целунах по челото и си тръгнах.
Другите часове минаха бързо,като вече беше станало време за обяд и се запътих натам, с Бела и Самър.Като слушах мислите на Самър, колко много обичаше Лукас,е и все още ме мислеше за хубав, но не толкова много като в началото.Усмихнах се.Влязохме вътре и видяхме,че Лукас,Робин,Алис и Джаспър бяха там и се пресъединихме към тях.
Сега беше много по лесно да говоря с Робин,всъщност беше си постижение направо. След Волтури двамата почнахме да се разбираме.Особено като му обясних всичко, че нямаме нищо общо за смъртта на майка му, както и за него.Този път ни повярва.Карлайл обеща да му помогне и да открие вампира, който е бил.
Обяда мина в приказки, Бела си говореше със Алис,а Алис от време на време ме поглеждаше.Може би беше видяла какво смятам да правя.Емет и Розали бяха дошли, всички си говореха, но аз бях замислен и не говорих с никого.Първо трябваше да намеря най-важното нещо пръстен, или пък трябваше да говоря с Брус.Не първо с Бела, после с Брус.Тя можеше и да не иска да стане моя жена...Ами ако наистина не искаше?Тогава какво ще стане?
- Едуард! - чух гласа на Бела.
- Какво има? - попитах аз
- Нищо не каза през цялото време.За какво мислеше? - попита тя, а Алис ме погледна сияеща.
- Нищо маловажно - отвърнах и аз - Да не си посмяла Алис! - изръмжах и аз и всички ме погледнаха учудени.
- Нищо няма да кажа - каза Алис а аз я погледах невярващо - На никой.Спокойно
- За какво говорете? - попита Джаспър
- Бих искала и аз да разбера - каза и Бела
- Казах ти довечера - отвърнах и аз.
Другите часове минаха неусетно бързо.И вече вървяхме към паркинга.Бела щеше да се прибере в къщи, като и казах, че по-късно ще мина да я взема.Все още ме питаше за това, какво бях замислил.Но не и отговорих.Преди да се качи в колата я целунах нежно.Исках да бъде кратка, за да я издразня за довечера.Но не стана така,почнах да бъда още повече настоятелен не отделайки устните ми от нейните.Чух някакво свиркване от кола и това ме накара да се осъзная къде сам.Казах и че ще се видим по-късно и влязох в колата при другите.
Чудех се, сигурно Алис знаеше какъв може да е отговорът на Бела.Но не исках да я питам.Предпочетох да разбера сам.
Глава 32
Тайни? Мразя тайните! Това са онези малки нещица, които с готовност биха разделили двама влюбени, които биха разрушили цели семейства, а дори и да поведат войни. Кой знае, може би Втората Световна Война е започнала така...а може би и Първата!? Да, сякаш приветствани от Дяволът, изчадието Адово, те се намесват в живота ни и преобръщат всичко с главата надолу.
Ето, за пример вземете мен и Едуард, който така упорито се стреми да скрие нещо от мен. Най-лошото е, че дори и на Алис не мога да се доверя, защото тя упорито ще си мълчи. Понякога толкова си приличат, че дори и аз мога да се замисля дали наистина нямат някаква кръвна връзка! Не, никакъв шанс! Както и да е!
Днес деня беше сравнително добър: страхотно събуждане, досаден обяд ужасен завършек. Едуард трябваше да ме вземе от къщата ми преди двадесет минути, а не е в негов стил да закъснява. Дори и когато се има впредвид, че разстоянието от тях до нас можем да го вземем за по-малко от десет секунди. Да, а още по-странното бе, че когато се обадих да го питам къде е, той просто каза:"Оу,идвам!" с неговия все така кадифен глас...Съвземи се, Бела! В момента си бясна и такава трябва да останеш! Не може всички да те дразнят и да ти измъкват лъжливи оправдания, а после да се крепят на мисълта, че ще се разсееш с това да мислиш, колко им е бил "кадифен" гласът. Гррр...
Ето, Най-Накрая се задава от улицата! Но защо по дяволите с волвото си?!
Паркира бързо пред къщата и се запъти към мен, която стоях и го качах бясна на прозорците.
- Здравей!- и ми се усмихна с ангелската си усмивка. Не, Изабела, Стегни се!
- Само "Здравей"?- казах бясна.- Няма ли поне едно "Извинявай, че закъснях" или поне по-добро оправдание, защото двадесет минути не се оправдават отолкова лесно, особено ако си от нашия особен вид.- и наблегнах на последната дума.
Явно го накарах да се замисли, но усмивката не спадаше от лицето му, което ме накара да полудея съвсем.
- Съжалявам с цялото си сърце, любов моя, че закъснях! Не трябваше да те оставям да кибичиш тук цели двадесет и две минути, а още по-малко да ти развалям настроението.- и той се приближи бавно към мен, като обхвана кръста ми с нежните си ръце и допря устните си в моите.
Е, определено знаеше как да ми оправи настроението! Шапка му свалях за това! Но още си бях бясна и щях да му го върна, скоро и незнайно как. Отговорих му на целувката като не очаквах Едуард да го направи също. Той обаче отговори на отговора ми по-настоятелно и така искрицата, палеща моят бяс бе временно потисната, а целувката не спираше. Не, аз я спрях като отделих устните си от неговите и отстъпих крачка назад.
- Какво стана? Защо отстъпи? Какво направих?- започна да говори забързано той.
- Първо, все още съм ти бясна. Второ, това беше подло. И трето, но не и по важност, очакваше се да ми покажеш нещо, както каза последно.- скептичността бе ясно доловима.
Това го накара да погледне навън към Волвото си, а после обратно към мен.
- Хайде!- каза бързо и хвана ръката ми, подтиквайки ме да се затичам. Това и направих.
За по-малко от четвърт секунда вече бях в колата, а той закопчаваше колана ми. Никога не съм била на "ти" с които и да са механизми. Тръгнахме по някакъв заобиколен път, но не бях сигурна, че знам къде отиваме. Направихме завой на ляво, после един на дясно, после пак наляво и така само направо май беше. Беше объркано, особено като се има впредвид, че не следях маршрута, а лицето на Едуард. Бих се обзаложила, че имаше нещо, което го тревожеше, но знаеше, че може да ми каже всичко! Каквото и да го тормозеше!
Най-накрая колата спря и пред мен се разкри сякаш сцеена от черно-бял филм: имаше много дървета и храсти, а после успях и да зърна нещо друго, нещо неочаквано - нашата поляна. Защо ли не бях разпознала това вълшебно място? Но, това не бе единственият въпрос без отговор. Следващият преди него бе: Какво измъчваше Едуард до такава степен,че се бе изписало дори и на лицето му? Но за сега се отдадох на красотата на това, сякаш излязло от нечий сън, място.
- Изумителнo...- прошепнах аз, но той не премести погледа си от върха на обувките си. Затова погледнах нагоре и се стрелнах към края на поляната.- Щом не ме слушаш, няма да стоя тук.
Някак си, Едуард пак се озова преди мен и се блъснах в него. Ръцете му испяха да ме задържат да не се стоваря на земята.
- Хей.- каза развеселено той.
- Оу, дори и не мога да планирам бягството си?- започнах със суров сарказъм.
- За какво говориш, Бела?- каза объркано.
- За всичко! За лъжливите ти оправдания, за всичкото това мълчание, за това, че не си обелил и дума откакто ме помъкна тук с теб и най-накрая за това, което пазиш в тайна от мен! Мислех, че ми имаш достатъчно доверие, особено сега, когато установих, че ме познаваш и от човешкия ми живот...но май не съм достатъчно добра за теб, както съм си мислела и цял живот...- усещах, че ако бях човек бих се разплакала, но отдавна бях забравила това чувство – от очите ти да падат капки.
Той ме погледна още по-объркано. Нова възможност за бягство, а аз това и чаках. Затичах се отново към края на поляната, обръщайки се за момент да видя дали беше там, но той не беше. И пак се блъснах в нещо.
Как можех за по-малко от минута да се блъсна в него два пъти?!
- Сега дори не мога да си тръгна драматично!- смотолевих нещастно.
- Не искам да си тръгваш!- каза той, не по-нещастно от мен.
- Едуард...- въздъхнах аз.- Моля те, кажи ми какво става.
- Не сега...- бях готова да побегна отново, но ръцете му бяха защитнически обгърнали кръста ми, непозволявайки неочаквани движения.
Нежно ме избута до един паднал ствол на дърво и седна до мен. Не знаех какво да мисля или да чувствам, но погледнах право в красивите му златисти очи, които се бяха втренчили в моите. Тъкмо си поемах въздух да кажа нещо, но той ме изпревари.
- Бела, моля те, само изчакай да си събера мислите.- откога на него му трябваше време? Няма значение, ще изчакам щом иска.
Замълчах и чаках ли, чаках. Времето минаваше, всичко бе тъмно, но не и за моите вампирски очи. Виждах съвсем ясно за момента...съвсем добре, за да различа малките бръчици по замисленото чело на Едуард.
Най-накрая той се наддигна. Сигурно беше минала минута, но изглеждаше като час.
- Съжалявам за това. Просто трябваше да реагирам бързо, а нямах време да го обмисля.- каза с усмивка.- Надявам се, да ми простиш?
- Мисля, че мога.- и му върнах усмивката.- Но, моля те, кажи каква е причината за всичко това!
- Причината си ти.- каза простичко той.
- Как така?
- Много просто, винаги, когато си около мен ме побъркваш – не мога да мисля за друго освен за миговете, когато пак ще сме сами. И ето сега, стигнах до заключението, че те обичам повече от всичко на света и реших да направя това...
И той се наддигна от ствола и застана на коляно пред мен. Извади от джоба си малка черна кутийка и я отвори.
- Изабела Суон, а сега и Уейн, би ли се съгласила да промениш името си и да се омъжиш за мен? Обещавам ще те обичам до безкрайността и отвъд нея.- като ме погледна, а аз бях забила поглед в блестящия...диамант мисля, и все още не можех да повярвам.
Аз стоях безмълвно загледана, а той явно изгаряше от нетърпение. Брак? Съпруг? Семейство? Любов? И пак любов? Всичко сякаш всичко минаваше през главата ми и ме караше да се чувствам все по-щастлива и по-щастлива. Разтърсих главата си.
- Да.- успях да прошепна.
Той се усмихна лъчезарно, взе пръстена и го сложи на безименният пръст на лявата ми ръка и ме погледна. Аз му се усмихнах отново и усещах как ще се разтопя. Едуард явно усети това, затова се наддигна и седна зад мен, притискайки ме здраво към тялото си.
- Благодаря!- прошепна той и зарови лице в косите ми.
Любов? Брак? Любов? Брак? Като черна лента тези две думички се повтаряха в главата ми. Всичко бе свързано в едно неразделимо цяло, нищо не бе така объркано, а напротив-простичко. Просто той и аз, аз и той, ние двамата, а скоро и съпрузи. Бъдещето беше пред нас, а с него и нашите мечти за по-голямо съвършенство.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Блогрол
