Дванадесета глава
Истории


-Бела,можеш ли да дойдеш ?-чух гласа на баща си.
Беше Събота.Навън валеше пороен дъжд.Исках да остана още малко в леглото,но...
-Хайде,поспаланке!Отиваме в Сиатъл!Имаш нужда от смяна на гардероба!
Момиче със щръкнала коса правеше всевъзможни опити да ме събуди.
-Алис,моля те!
-Джесика,ставай!Веднага!-две студени ръце ме издърпаха от под завивиките.
-Уф!Събота е!Имай милост поне днес!
-Не!И дума да не става!След десет минути те чакам долу!
Огледах се в огледалото.Трябваха ми повече от десет минути,за да се оправя.Облякох каквото хванах и слязох.Когато ме видя,Алис започна да крещи.
-Какви са тези дрехи?Отиваме в Сиатъл,не на селския пазар!
-Много съм си добре така.Моят вкус е по-различен от твоя.
-Определено!
-И момчетата ли ще вземеш с нас?
-Само Емет и Джаспър.Едуард има среща с Бела.Тръгваме ли?
-След Вас,Кралице на Модата!
Повече от пет часа обикаляхме магазините.Алис ме караше да обличам различни,странни дрехи,които хич не ми харесваха,но според нея в тях съм изглеждала великолепно.
""Спокойно!Още малко и ще свърши!"-казвах си аз,щастлива че нямаше кой да ме чуе.
-Алис,мисля че е време да тръгваме!
-Още малко!Виж,не сме влизали в този магазин!
Джаспър и Емет водеха някакъв разговор,в който се включвах от време на време,макар да не разбирах за какво си говореха.
-Е,избра ли в коя стая ще спиш?-попита ме Емет.
-Как в коя?
-Ама ти не знаеш ли?Алис е предупредила баща ти,че тази вечер с Бела ще спите у нас.
-Алис?!
-О, моля те!Не се ядосвай!Ще бъде весело!
-Да!Аз и още седем зомбита,които не спят нощем!
Всички прихнахме да се смеем.Есме беше приготвила вечеря.Явно и тя е знаела за идването ни преди нас.Не можах да хапна нищо.Не защото храната не беше вкусна,а за щото Емет подскачаше нагоре-надолу,като маймуна и ме разсмиваше.Джаспър му помогна.Карлайл ми даде знак да отида в кухнята.
-Е,попита ли баща си за кръвна проба?
-Още не,но утре ще го направя!
-Защо сте се усамотили?Да не е станало нещо?-попита Есме.
-Не.Просто го разпитвах за...
-Миналото ми.Иска да знае повече за нас.Разкажи и твоята история,скъпа.-каза Карлайл и хвана ръката на Есме.
-Преди малко повече от петнадесет години се запознах със съпруга си.Тогава все още бях човек.Влюбихме се и след няколко месеца се оженихме.-тя спря ,за да си поеме въздух.Защо и бе необходим?
-Забременях и...
-Но как?Нали...
-Да.Странно е!Детето ни се роди мъртво!
-Съжелявам!
-Не помня нищо!Аз също съм умряла,но Карлайл ме е спасил,като ме е превърнал въвъ вампир!
-А какво стана с бебето?
-Нямахме сили да го погребем.Отнесохме го в гората и го оставихме под едно дърво.Надявахме се,че някой ще го направи вместо нас.Всеки ден от петнадесет години насам мился за него!-тя ме целуна по челото.Нещо трепна в мен.Сякаш бяха събрали половините ми.
-Ела долу!И другите имат своите истории.
Джаспър първи се престраши.По време на разказа му бях настръхнала.Показа ми множеството белези от ухапвания по цялото си тяло.Емет беше кратък,но пък за сметка на това,историята ме разтърси из основи.
-Е,Алис, ти си наред!
Докато говореше,думите и бяха пълни с много тъга,които проникаваха дълбоко в мен,чак до дъното на душата ми."Горкичката!Колко е страдала!Кой би могъл да постъпи така с нея?"-казах си аз на ум.Едуард ме погледна.Беше прочел мислите ми.Бела явно вече знаеше техните истории,затова се беше загледала в един от огрпмните прозорци.
-Джесика ,Бела ще спите в моята стая.Джаспър,нали нямаш нищо против?
-Не.Тъкмо ще си почина от теб.-каза през смях той.
-Е,хайде да...
-Чакайте!Не си чула моята история!-изведнъж извика Розали.
-Но...
-Бяха на осемнадесет,когато се влюбих в един младеж.Сгодихме се.Една вечер,докато се прибирах ме нападнаха и изнасилиха група пияни мъже,срвед които беше и моят годеник.Бях цялата в рани,когато Карлайл ме намери.
-Господи!Ти си страдала много!
- И сега е е същото.Ти и Бела можете да навредите на семйството ни.
-Розали,стига вече!Омръзна ми да се държиш толкова лощо с тях.Знам,че искаш да си човек,но не може!Разбери го най-после!-изкрещя Едуард,като изхвръкна през вратата.
-Най-добре е да си ходим!Хайде,Бела!
-Не,оставате!Розали...
-Аз се извинявам!-процеди през зъби тя.-Лека нощ!
-Момичета,време е за лягане!-каза Карлайл.
-Започваш да звучиш като баща ми!
С Бела разговаряхме цяла нощ.Не се притеснявахме,защото нямаше кого да събудим.На сутрината всички тръгнахме за училище.Докато влизахме във сградата,всички ни гледаха учудено и ни сочеха с пръст.С джаспър бяхме заедно в часа по Химия.Когато влязохме само последният чин беше свободен.Учителката влезе и Джаспър започна да се смее.
-Какво има?
-Тя ме кара да се смея.Кажи ми нещо,за да спра.Моля те ,ще се пръсна от смях!
-Алис ти изневерява!
-Какво?А,БЛАГОДАРЯ!УСПОКОИ МЕ!
В този момент Едуард нахълта в стаята с бясна сила.
-Г-н Кълън, каквооо........
-Джесика,ела с мен!
-Как смеете да нахълтвате в часа ми по този начин?
Той ме дръпна и ме завлече към паркинга.
-Знам за теб.Прочетох мислите на Бела!
-Не знам за какво говориш!-отсякох аз,като се изстръгнах от хватката му.
-Мяташ предмети,а?
-Едуард,не ме измъчвай повече!Оставете ме на мира!Ще се справя сама!
Да,аз щях да се справя!
-Тринадесета глава
Разкрити тайни


Тръгнах си веднага след разговорът ни с Едуард.Алис щеше да го види.И какво от това!Трябваше да говоря с баща си.Трябваше да разбера коя съм всъщност.
-Татко,искам да поговорим!-казах аз,като седнах на дивана до него.
-Ама ти не трябва ли да си на училище?-учудено ме попита той.
-Да,но...Сложно е!Разкажи ми за детството.
-От къде е това желание да знаеш?
-Татко,не ме лъжи повече!Кажи ми...
-Не ставаш за актриса!Детството ти беше нормално,като на всички други деца.
-Карлайл...
-Какво?
-Изследвал е кръвта ми.Иска да я сравни с твоята.
-Но защо?Аз...
-Защото е различна.Да не би...
-Не мога!Не искам!
-Страх ли те е?Няма от какво!Хайде да вървим в болницата!
-Не...
-Не се дръж като малко дете!Няма да боли!
В болницата намерихме бързо кабинета на Карлайл.Докато взимаха кръв на баща ми се обадих на Джейк.
-Ало,ще дойдеш ли после?Липсваш ми!
-Глутницата се събира довечера.Имаме съвет.
-Не можеш ли да го пропуснеш заради мен?
-Иска ми се,но наистина трябва да съм там.Баща ми ще дойде да залиса Чарли.Ако искаш ела с мен.
-Къде?На съвета?А Сам?
-Ще се оправя с него.Е,идваш ли?
-Естествено,защо изобщо питаш?
-Чакам те!Чао,красавице!
-Чао,вълчо!
Докато пътувахме към вкъщи,заговорих баща си.Беше някак блед.
-Татко,добре ли си?
-Да,просто се изненадах.Не го очаквах!
-Искам да разбера,защо кръвта ми е различна.Ами ако съм болна от нещо и не знам!
-Не говори глупости!Довечера има мач.Били...
-Ще дойде у нас.Познато ми е.Аз ще излизам с Джейкъб.Не питай къде!
-Ама...
-Чу ме.Не се притеснявай!
-Чудя се,защо и ти започна да ходиш при онези Кълън?
-Те са страхотни.Ако ги опознаеш по-добре ще ги обикнеш!
-Да.Особено онзи...
-Едуард.Какво за него?
-Прилича ми на призрак.Настръхвам само като се сетя.-каза той,като се тресеше от смях.Само да знаеше,че Ед го чува...
Вечерта с глутницата мина без скандали.Говореха си върколашки работи.Сам дори ни разказа няколко легенди.Джейк ме повози на гърба си(нали беше вълк).Остави ме недалеч от къщата,като остана,докато не влчзох в нея.Били и Чарли бяха заспали.След всеки мач бе така.Качих се в стаята си и...
-Емет,какво правиш тук?
-Трябва да дойдеш вкъщи.Резултатите са готови.Изпратиха ме да те доведа.
-А Бела къде е ?
-И тя е там.Хайде,качи се на гърба ми!
За по-малко от минута бяхме там.Уау!Малко ми се замая главата.Всички бяха седнали на дългата маса в трапезарията,която ползваха само за спешни случай.
-Седни!Нека да говоря първо аз!-каза Карлайл,като се изправи.-Сравнявах кръвта над сто пъти.Но резултатът бе един-не съвпадаха!
-Аз...Не се чувствам добре!Джаспър...-той се приближи до мен и хвана ръката ми.
-Това означава ли,че съм...
-Осиновена.Може би!Говори с баща си!Вземи и Джаспър за всеки случай!
Влязох в кухнята.Баща ми и Били пиеха чай.
-Татко...-гласът ми потрепера.-Имаш ли да ми казваш нещо?
-Какво?Джаспър...
-Отговори ми!
-Не!
-Аз пък имам!Кръвта ни не съвпада.
-Щях да ти кажа!
-Кога?Какво криеш от мен?
-Нека аз да ти...
-Били,не се меси!Това са семейни работи!
-Аз знам всичко за теб.
-Ти...Как...
Чарли ме погледна за миг,след което стана и излезе.Явно историята му беше до болка позната.
-Беше преди повече от петнадесет години,но го помня сякаш бе вчера.С моята глутница бягахме през гората.И тогава ги видяхме.Мъж и жена оставящи нещо под едно дърво.Когато си заминаха отидохме да видим какво е.Беше мъртво бебе,увито във вълнено одеалце.Решихме да го погребем.Сара-една от жените в глутницата поиска да го направи.На следващият ден ни съобщи,че детето не е мъртво.По миризмата познахме,че е вампир.Но ни беше жал да го убием,затова го дадохме на Чарли.Той дори не се замисли.Всъщност това бебе си ти,Джесика!Но баща ти не знае,че си вампир.Нека си остане така!
В този момент Чарли влезе със сълзи на очи.
-Ти не си истинският ми баща!Защо го кри толкова дълго време?
-Защото ме беше страх да не ме намразиш!Ти ме грабна с чара си още от първият миг,в който те видях!
-Но,татко,как мога да мразя?Ти си ме отгледал!
-Има и още!-прекъсна ни Били.-Аз знам кои са истинските ти родители.Няма да забравя лицето на баща ти,когато те оставяше.Тъжно и безизразно!А майка ти бе съсипана от мъка!
-И кои са те?
-Карлайл и Есме Кълън!
-Сякаш,че нож ме прободе в сърцето.Сигурно и Джаспър го бе усетил,защото трепна за миг.Не можех да дишам!Чувствах се замаяна.Започнах да се свличам.подпирайки се на Джаспър,но той беше достатъчно силен,за да ме задържи.Чувствах болката!Ето за какво е бил този сън.Аз съм вампир!С това си отговарях на всичко...Нещо ме задушаваше.Душата ми се бунтуваше.
-Джесика,добре ли си?-попита ме Джаспър,усетил какво чувствам.
-Не!Искам да седна...Искам да...Около мен беше тъмно и страшно.Сякаш бях в затвор,където не попадаше нито един слънчев лъч.Всичко ме болеше.Гласовете,ми бяха непознати.
-Бела,сега знаеш,че не съм ти истинска сестра!-знаех че е там,затова заговорих.
-Скъпа,колко време те чакахме!Детето ми!-усетих ръка върху челото си.
-Не мога да си обясня,защо сте ме изоставили?
-Миличка,не знаехме какво си.Ти не дишаше и ние си помислихме,че си мъртва!Но сега си тук при нас!Само това има значение!
Трябваха ми няколко дена, за да се справя със стреса и да продължа ""новият"си живот,като член на Кълънови.Вече свикавах с мисълта,че имах трима братя и три сестри.Промениха и името ми-Джесика Кълън.
След като завърших училище,се преместих да живея при тях,поне за лятото.Оначало ми беше неудобно.Имахме малко разногласия със Розали.Тя обичаше да се заяжда.
Имах собствена стая.Огроман и светла само за мен.Бела идваше всеки ден и понякога оставаше да спи при нас.Чарли ми се обаждаше през час.Беше му тежко,но с времето щеше да свикне.
Джейк ме заобича още толкова,след като научи историята ми.Нищо,че не можехме да се понасяме!И двамата сбръчхвахме носовете си,когато бяхме прекалено близо един до друг.Мама и Фил се бяха настанили вече във Вашингтон.Радвах се за тях.
Мислех си,че всичко е свършило и ще има щастлив край,но бях много далеч от истината...Четеринадесета глава
Приятел или враг
(след няколко месеца)


Будилникът ми иззвъня.Не ми се ставаше,но бях на училище.Слязох долу,за да хапна нещо преди да тръгна.
-Добро утро!-поздравих всички,като се прозинах.
-Добро утро!-отвърнаха ми те в един глас.
Отворих хладилника.Хм...Взех си портокалов сок и една от лубимите ми меденки.Докато закусвах Ед отиде да вземе Белс.
-Емет,остави ме да се нахраня нас спокойствие поне веднъж!
-Не мога!-отсече той и продължи със закачките.
Розали и Алис обсъждаха облеклото си за днес.Бяха маниачки на тема мода.Карлайл и Есме бяха отишли на лов.
-Ей,искате ли днес да не ходим на училище?-предложи Емет.
-И как точно ще го направим?Ами отсъствията?-веднага се възпротивих аз.
-Не забравяй,че баща ни е лекар!Ще ни напише извинителни бележки!
-Не злоупотребявай с това!-смъмри го Алис.-Ще изглежда странно всички да отсъстваме!
-Ако искаш остани!Но ще ми липсваш!-каза Розали.
Джаспър ме помоли да му помогна с връзването на вратовръзката,тъй като Алис се беше зачела в поредното модно списание.
-Али,може ли малко помощ?Алис...
Погледът и ме стресна.Тя гледаше в една точка,без да казва нищо.Изпадаше в такова състояние,само когато получаваше видение.
-Алис,кажи какво виждаш?-попитах аз,като я разтресох с двете си ръце.
-Тя идва!Пригответе се!-извика и махна ръцете ми от раменете си.
-Кой идва?Не разбирам!-зачуди се Джаспър.
-Отивам да се обадя на Едуард.С Бела трябва да са тук за тази среща!-каза Алис и се затича към стаята си.
-Аз...Отивам горе!-отсякох и се качих в стаята си.Коя беше тя?Въпрос,чийто отговор щях да получа всеки момент.
Чух стъпки приближаващи към моята стая.Затворих очи,за да помислят,че съм заспала.
-Джес,татко и мама искат цялото семейство да се съберем долу!Знам,че си будна!Хайде,само теб чакаме!
Нямаше как да се измъкна.Когато слязох долу,всички включително и Бела бяха там.Но имаше и непознат за мен човек сред тях.Тя беше висока,слаба,с дълги кестеняви коси и златисто-кафеви очи.Лицето и бе бледо,а устните-кървавочервени."Вампир"-веднаги си помислих аз.
-Радвам се,че всички сте тук!-започна Карлайл.-Докато с Есме ловувахме в гората,намерихме това момиче да се скита само из нея.Казва се Селин и е коато нас.Решихме да я приютим,освен ако нямате нещо против,разбира се!
-Не!Ще се радваме да живееш с нас!Аз съм Едуард Кълън,а това са Емет,Розали,Джаспър,Алис,Джесика и сестра и Бела.
-Здравейте!-поздрави плахо тя и пристъпи бавно напред.-Ако не възразявате,мога ли да ви задам въпрос?
-Разбира се!-отвърна Емет.-Питай!
-Усещам,че сред вас има...хора.
-Да,така е.Бела е човек,а Джесика е по-малко и от двете.-отговори и Розали.
Тя ме погледна учудено.
-Но как се е получило?
-Докато Есме е била човек ме е родила,а Карлайл по това време е бил вече вампир.-поясних аз.
-Колко странно!...Мисля,че сега е мой ред да ви разкажа за себе си!Семейството ми живее в Австралия.Но реших,че е време да се отделя от тях и да тръгна по своя път сама.Загубих се в горите и срещнах Карлайл и Есме.Някой друг на тяхно място би ме убил!
-О,Селин!Ти си прекрасно момиче!-каза Есме.
-Е,имаме свободна стая,точно като за теб!Ела,ще ти я покажа!-изчурулика Алис и хвана Селин за ръката.
Всички мълчахме.
-Закъснявате!Не искам неприятности с директора сега!-смъмри ни Карлайл.
-Татко...Тя колко време ще остане тук?-престраших се да попитам аз.
-Що за въпрос?Ще свикнеш с нея!Не се притеснявай!
-ОК.Отивам да се облека и слизам веднага!
Не ми харесваше тази Селин.Излъчването и беше хладно.Плашеше ме!Оттърсих се бързо от мислите си,тъй като Едуард можеше да ме чуе.По пътя към училище никой не каза нищо.Само с погледи разбирахме,каквото имахме да си кажем.
В часа по Физика изобщо не слушах учителя.Драсках по тетрадката си,за да имам някакво занимание.Изведнъж остра миризма одари носа ми.Усещах как мускулите ми се напрягат.Какво ставаше?"Не!Едуард,моля те ела!-крещях аз в мислите си,с надеждата да ме чуе.""Ела,преди да съм убила някого!"
-Г-н Робъртсън,може ли да изляза за малко?Не се чувствам добре!-с голямо усилие попитах аз.
-Да,но се върнете,след като се почувствате по-добре!
Излетях през вратата.Никога не бях изпитвала такова чувство.Беше отвратително!Отидох до стаята на Ед.Явно не ме бе чул,защото беше твърде зает със сестра ми.Направих му знак да излезе.
-Какво има?-попита ме разтревожено той.
-Исках да убия човек!Защо?Ужасно е!
Тогава при нас дотича и Джаспър.
-Това чувство...Какво стана?
-Трябва да я заведем при Карлайл.ВАМПИРЪТ В НЕЯ СЕ ПРОБУЖДА!
-Моля ви,изведете ме оттук!Ще ги убия всичките!-извиках безпомощно аз.
Когато усетих чистият въздух в дробовете си се успокоих.
-Кажи ми какво чувстваш?
-Изгаряща болка.Точно тук.-казах аз,като посочих гърлото си.
-Отиваме си вкъщи.Джаспър,обади се на татко и му кажи да се прибере веднага.Имаме сериозен проблем!
-Ще се видим там!-каза Джаспър и набра номера на татко.
Исках да умра!Чудовището в мен се събуждаше с всеки изминал ден!Нямах сили да го спра...

Петнадесета глава
Промените


Докато с Едуард пътувахме към къщата,телефонът ми звънна.Беше Бела.Подадох му го.Той я излъга,че всичко е наред.Не искаше да забърква Изабела във това.Разбирах го!
Карлайл бе видимо притеснен.Прегърна ме силно-по бащински.
-Седни!Ще се оправиш!-каза баща ми и отиде в кухнята.Какво ли правеше там?
След малко се появи,държееки в ръцете си чаша с червена течност.
-А,не!Няма да го направя!-троснах се аз.
-Трябва!-отвърна Карлайл и сложи чашата на масата пред мен.
-Хайде де!Не се дръж като малко момиченце!-извика ядосано Ед.
-Уф!Мирише доста неприятно!
Запуших си носа.Отпих глътка.Чувставх се така,сякаш всеки момент щях да повърна,но продължих.Отпих още една.Постепенно изгарящата болка исчезваше.
-Ммм,не е зле!-казах аз.
-Е...Вече си вампир.
-Да,но чувството е някак...
-Странно.Знам! И с мен беше така в началото.
-Ще кажем ли на другите за това?
-Налага се!Все пак сме семейство!
-Страхувам се...Как ли ще го приеме сестра ми?
-Тя ще те разбере!Няма страшно!-успокои ме Джаспър.
Сложих си фалшивата усмивка,за да посрещна останалите,моито се прибираха.И Бела беше с тях.
-Трябва да ви кажа нещо!
-Знаем,затова се прибрахме.-поясни Алис.-С теб съм!
-Днес се почувствах много зле.Усетих пареща болка в гърлото,точно като вас,когато сте жадни.
-Това означава ли...
-Да,Белс.Наложи се да пия...кръв.
-Но...Защо се случва точно сега?-попита Розали.
-Миже би,като заживях с вампири това ми е повлияло.
-Да,така е.-каза внезапно Селин.-Оу!Извинявай,че те прекъснах!
-Няма нищо!Ъм,мисля че съм гладна!
Карлайл и Едуард се запътиха към вратата.
-Чакайте...Не искам кръв!Искам...храна!
Двамата ме погледнаха учудено.След като хапнах и човешка храна,ораганизмът ми си възвърна предишната форма.
-Аз съм много странно същество!-пошегувах се аз.
-Джес,трябва да поговорим!-повика ме Бела.
-Виж,знам че е трудно...
-Искам да съм вампир!
-Я повтори!
-Омръзна ми да бъда различната в това семейство!
-Не ставай и ти чудовище!Моля ти се!
-Говорих с Едуард,но той не иска и да чуе!
-Аз също съм против!Защо ме гледаш така?Не си и го помисляй!Няма да ти го причиня!
-Само ще ме захапеш!
-Да не мислиш,че е толкова лесно!Мога да те убия!
-Но...
В този момент Ед влезе в стаята с гръм и трясък.
-Не искам да слушам вече този разговор!-лицето му бе пропито от болка.
-Това е безсмислено!Не подигай повече този въпрос!-подкрепих го аз.
-Вие не искате да ме разберете!-проплака Бела.Излязох от стаята.Прекалено тежко ми бе да гледам как сестра ми плаче.Излязох навън да се поразходя.Отидох да видя Джейк.Но там беше и Селин.Какво правеше тя там?
-Здрасти!-извиках аз и се затичах да целуна Джейкъб,но той се отдръпна.
-Сега не мога!Разговаряме за важни неща!
-Ъ!А аз...
-Ама ако преча ще си отида!-предложи Селин.
-Не!Джесика си тръгва.Нали?
-Но...
-Ще ти се обадя по-късно!
Обърнах се и сълзите ми замъглиха всичко наоколо.Тий никога не ми беше говорил така.Какво му ставаше?Отидох в гората и седнах под едно дърво.Унесох се в спомени.Нямаше кой да ме утеши поне малко!
-Ей,вампирке.Защо си сама?-чух глас зад себе си.
-А,ти ли си?Здрасти,Джаред!
-Мислех си...Искаш ли да излезеш с мен някой път?
-На среща ли ме каниш?
-Ъм...Всъщност да!
-С удоволствие!Кога?
-Още сега.Само да се преоблека и идвам.Ще се чакаме тук след двадесет минути.-каза Джаред и побягна.
Естествено бях по-бърза от него и се наложи да го почакам.Заведе ме в местния ресторант,където Чарли ме водеше всеки Вторник.Не се изненадах!
След като поръчахме,той ме заговори.
-Ами Джейкъб ако ни види?Ще ме убие после!
-Да не говорим за него!Имаш ли си приятелка?
-Не,но скоро ще имам!-каза Джаред и започна да реже пържолата си.
-Хм!Внимавай!-отсякох през смях аз.
Звънчето над вратата иззвъня.Погледът ми моментално се отправи натам,за което по-късно щях да съжалявам.В ресторанта влязоха Джейкъб и Селин,хванати за ръка.С Джаред запазихме спокойствие.Не ни бяха забелязали.Чувствах адска болка,която ме разкъсваше отвътре.Мразех Селин така,както никой друг досега.Причерня ми!
-Добре ли си?-разтревоженият глас на Джаред ме накар да подскоча.
-Май е по-добре да си ходим!
-Отивам да платя сметката!
Нещо в мен ме караше да отида при Джейкъб.С бавни карачки тръгнах натам.
-Е,забавлявате ли се?
-Ти...Какво правиш тук?-нагло ме попита Селин.
-Добър въпрос!Ами вие?
-Просто ме изведе на вечеря!Ревнуваш ли?
-Ами ти Джейкъб?Не ти ли стигам аз,че си опрял до нея?
-Не говори така за мен!Имам си име и достойнство!
-Мръсница!Това е твоето име!
-Спрете!Не се карайте!-прекъсна ни Джейкъб.
-Нали щеше да ми обадиш?Виждам,че си бил зает с тази...
-Млъкни,иначе...
-Иначе какво?Няма да посмееш да ме нараниш!
-Ще видим!
-Дано ви приседне!Не се вясвайте пред къщата ми!
Прибрах се разярена вкъщи.Всички знаеха какво се бе случило.
-Казах ти,че не е за теб този идиот!
-Емет,моля те...
-Само да ми падне...Ще му строша кокалите!Помияр мръсен!
-Стига толкова!Не издържам!-изкрещя Джаспър.
-Н ея искам вече в къщата си!В противен случай си заминавам!Избирайте аз или тя!
-Но...
-Какво?Ще я избереш пред собствената си дъщеря!Не казвайте нищо.Ра збирам ви!Хайде,Бела!
-Аз...Оставам!Не мога да изоставя Ед така!Обичам го!
-Няма проблем!Само да си взема куфарите и изчезвам!
-Не!Недей!Ама ти ...
-Ед,ще ви се обаждам, всеки ден!
-Моля те остани!-усетих как някой Алис ме прегърна през кръста.
-Ти запълни празнотата в тази къща и изгони скуката!-каза Розали.
Не издържах!Нямаше как да ги напусна.
-Прави сте!Много ви обичам!
-Значи оставаш?-попитаха в един глас те.
-ДА!-след което последва групова прегръдка.
Легнах на дивана.Емет и Розали гледаха телевизия.Едуард свиреше на пиано,а Бела го слушаше.Карлайл помагаше на Есме за цветята.А Алис и Джаспър разговаряха.Това беше моето семейство.Бледи,но жизнерадостни.Плашещи,но и мили.
Нямах сили да ги изоставя!С тях щях да живея до безкрая...Шестнадесета глава
Краят


Стаята ми имаше нужда от подреждане.Помолих Алис да ми помогне.Розали също се включи.След като приключихме с почистването,отидох да видя Чарли.Били,както винаги беше при него.
-Здравейте!-поздравих ги аз.
-Джеси,колко се радвам да те видя!-каза Чарли и ме прегърна.
-Здравейте,г-це Кълън!Май ни забравихте!
-Не съм ви забравила!Просто си имам работа с...луди!
-Да!Вече не те виждам толкова често тук!
-Ще се поправя!Обещавам!
Внезапно усетих позната миризма-Джейкъб.Били ме погледна.
-Знам,трябва да си тръгвам!Чао!
-Обади ми се!-помоли ме Чарли.
Нарочно минах през гората.Знаех,че той върви след мен.
-Какво искаш?-изкрещях аз.
-Да поговорим!Искам да ти обясня...
-Не си прави труда!Е,как е Селин?
-Виж...Ние се отчуждихме доста,откакто Кълън се появиха в живота ти.
-Не е вярно!Не ги замесвай!Не прехвърляй вината си върху други!
-Мисля,че ще бъде по-добре,ако се разделим.Да не се измъчваме повече!
-Нима не ти дадох всичко?Какво има тя ?Кажи ми...
-Аз...
-Как можа да си играеш с чувствата ми по този долен начин?Защо ми причиняваш това?Защо ме караш да страдам?
-Всичко се промени!Аз се промених...
-Само това ли ще кажеш?Искам времето,което ти дадох!Върни ми всичките осем месеца обратно!
-Не мога...
-Ти си любовта на живота ми!Лягам и ставам с мисълта за теб!
-Аз те...
-Не лъжи,че още ме обичаш!По-добре направо ме убий!Не мога да живея без теб!
-Ще остана твой приятек!Завинаги...
-Не!Не искам да те виждам никога повече Джейкъб Блек!Ти разби сърцето ми!Мразя те!Махни се от пътя ми!
-Но,Джеси...
-Казах да се махнеш!-изкрещях му аз в лицето и побягнах.
Когато се прибрах гледката,която се откри пред очите ми ме съсипа напълно.Бела се тресеше на дивана.Едуард бе клекнал до нея и и говореше.
-Какво е станало тук?
-Селин я е ухапала,докато сме били на лов.Тичахме,колкото е възможно по-бързо,но закъсняхме.Тя се трансформира във вампир.-процеди през зъби Розали.
-Тази малка гадина!Ще я смачкам!
-Недей!Изабела има нужда от теб сега!-посъветва ме Алис.
-Колко време ще продължи това?
-Най-много три дни.-отговори ми Карлайл.
Всичко в мен се бе разбило,но трябваше да се стегна заради сестра си.Останах до нея и Ед.Не пусках ръцете и на двамата нито за миг.Минах три дни.Бела се оправи.
-Белс...
-Знам!Не се безпокой!Аз помолих Селин да ме ухапе.Сега съм като вас и се чувствам страхотно!
-Да...А какво ще правим с татко?
-Той ще се съгласи.Вече приготвих стаята за Бела.-каза Алис.
-Понякога забравям,че виждаш в бъдещето.
Селин нахлу в къщата.Как смееше да се появява тук?"Сега ми падна!"-помислих си аз и доволно потрих ръце.""Остави на мен,Ед!"-му казах,чрез мислите си.Той кимна със глава.
-Ехооо,малко по-полека,никаквице!
-Млъкни!Не ми се занимава с теб!
-Това беше!Чашата преля!
Затичах се и я хванах за косата.Извлякох я навън.
-Ще те убия!-крещях аз и удрях,където ми паднеше.-Защо ухапа Бела?Защо ми отне Джейк?Излях цялата си ярост върху нея.Когато приключих,тя лежеше неподвижно на земята.
-Не смей да ме доближиш повече!
Селин ме погледна и се усмихна.
-Ще съжеляваш за това!Ти и цялото ти семейство!-каза тя,докато бършеше кълта от лицето си.Побягна като уплашено пале.
-Бягай,страхливке!Така ти се пада!
-Дали да не я настигна?-зачуди се Емет.
-Мисля,че е време да се успокоим и да се прибираме!-каза Карлайл и всички се съгласихме с него.
Пред къщата ни чакаха Сам,Сет,Лия и Куил.
-Махайте се,кучета!-започна да крещи Емет,размахвайки юмруците си.
-Трябва да говорим с Джесика!Важно е!
-Слушам ви!Така или иначе семейството ми ще научи.
-Става въпрос за Джаред и Джейкъб.
-Какво за тях?
-Ние върколаците имаме навик да се отразяваме.Това означава,че белязваме някого,когото обичаме!
-Е,и?
-Джаред и Джейкъб са те белязали.А това не е позволено!
-Но...
-Единият от тях или трябва да умре, или да напусне глутницата!
-Не знаех тази подробност!Никой не ми е я споменавал!
-Вече я знаеш!Джейкъб постоянно мисли и говори за теб.Разбрахме за раздялата ви.Той страда много...
-Да,бе!Нали той пожела така!Да бъдем разделени!
-Какво ще правим?-попита Едуард.
-Въпрос на време е да се сбият за Джесика.Изходът от тази битка може да е фатален.
-Не бива да се стига до там!-отсече Карлайл.
-Затова ви предупредихме!-каза Куил.
-Благодарим ви!
-Е,ние ще тръгваме!Приятна вечер!-пожела ни Сам и се изгубиха в далечината.
Този ден беше направо "страхотен".Първо, се разделих с Джейкъб.Второ-Бела вече бе вампир.Трето-бяха ме белязали и то ДВА ПЪТИ!СУПЕР!!!
Помолих Джаред да ми разкаже всичко за върколаците.Но му четох дълго време конско,за това което бе сторил с мен.
С Джейкъб прекъснахме всякаква връзка.Скъсах всяка снимка с него.Изхвърлих всичко,което ми бе подарил!Мразех го!Или поне се надявах да е така!
Глутницата ме посещаваше всяка вечер.Беше забавно да видиш вампири и върколаци в една къща.Нито Сам,нито Карлайл имаха нещо против тези събирания.Важното бе,че всички бяха щастливи и доволни!Седемнадесета глава
Видението


Минаха няколко месеца,откакто се разделих с Джейкъб и прогоних Селин.С Джаред задълбочихме връзката си.С него запълвах празнотата в сърцето си и заглушавах болката.Глутницата стана второто ми семейство.Всъщност третото,ако трябва да бъдем точни.Алис и Розали ме мъкнеха с тях всяка седмица по модните магазини.Бела се измъкваше под предлог,че има среща с Едуард.Тъй като,вече бях вампир се налагаше да ходя на лов с останалите.Отначало ми беше скучно и безинтересно.Но след като видях Емет как подмята гризлитата,сякаш са плюшени играчки,се привързах към лова.
В училище нямах никакви проблеми,защото почти във всички часове седях или до Едуард или до Джаспър.А те бяха най-умните в семейството.Всичко вървеше по вода.Докато една вечер...
-Кой ще чисти къщата в Събота?
-Точно тогава не можем!-заоправдаваха се Емет и Розали.
-Ние ще ходим на остров Есме!-казаха Едуард и Бела.
-Значи...
-Аз съм на концерт.Ще свири любимата ми група.-измъкна се Джаспър.
-С Есме имаме резервация в ресторанта.-съощи ни Карлайл.
-Хм...
С Алис се спогледахме.
-Да...Останахме само ти и аз.Явно ние ще свършим тази работа.
-И без това тогава ще пече слънце,така че няма проблем.
Умееха да се измъкват.Не им беше за първи път.Чистенето ни отне само няколко часа.Вярно,че къщата бе голяма,но за нас нямаше значение.Използвахме бързината си.Избягвах гардероба на Емет и Розали.Страх ме беше да го отворя,като знаех какво можех да намеря там.Оставих тази работа на Алис.
-Джесика,бързо ела!-чух гласа на сестра ми.
Отидох в стаята на Джаспър.Алис бе седнала на леглото.
-Алис...
-Ще има война.Те идват да ви вземат-теб и Бела!
-ТЕ?
-Волтури.Най-могъщият клан от вампири съществувал някога .Известни са със своята жестокост.
-Но защо?Какво сме им направили?
-Някой им е казал за теб и сестра ти.
-Но кой...Селин...Ах,тази малка кучка!
-Обади се на другите.
Всички бяха вкъщи след няколко минути.
-Ще ни убият!Трябва да се махнем оттук!-предложи Розали.
-В никакъв случай!Ние сме по-издръжливи от тях!Ще ги смажем!-закани се Емет.
-Емет е прав!Нямаме друг избор!Ще се бием!-съгласи се Едуард.
-Имам идея.Защо и глутницата не ни помогне?-подхвърлих аз.
-Не!Не бива да ги замесваме!-отсече Карлайл.
-Можем да опитаме.Нищо не губим!Ще говоря със Сам.
-Да.Малко помощ няма да е излишна!
За пръв път от близо половин година щях да видя Джейкъб.Краката ми трепереха.За мое щастие цялата глутница се бе събрала пред дома на Били.
-Хей!-каза Джаред и се затича да ме целуне.Срещнах погледа на Джейк.Тези черни очи,познати ми до болка,ме изпиваха както някога.
-Какво те води насам?-попита Сам.
-Искам да ви помоля за помощ.
-Кажи...
-Ще ви разбера,ако откажете!Волтури идват за мен и за сестра ми.Със семейството ми решихме да се бием с тях докрай,каквото и да се случи!
-Ами Бела?Тя е човек!
-Ъм,вече е вампир.Не ви бяхме споменали за тази подробност.Селин я ухапа.-казах аз и погледнах Джейкъб.-Оплака ли ти се?
-Не съм я виждал,откакто се разделихме!
-Хвърлих и такъв бой,че ще го помни, докато е жива!-Ха.Доста си е изпатила!-каза Куил.
-Да.Именно тя е казала на Волтури за нас.
-Как е могла да го направи?-възмути се Лея.
-Разчитай на нас!Ще бъдем до теб и семейството ти!-отсече Сам.
-Благодаря ви!Спасявате живота ми не за първи път!
-Никога не сме били толкова близки с вампирите.Винаги сме се мразели.Е,явно вие сте изключение.-уточни Пол.
-Значи вече сме от един отбор!Радвам се!-казах им аз.-Ще се видим скоро!
-Чао!
Джейкъб ме хвана и ме завлече в гората.
-Защо не ми се обади?През цялото това време те чаках...
-Отдавна забравих за теб!Пък и ти не искаше да си с мен повече...
-Не е вярно!Просто...Селин е виновна!
-Ти си виновен!Ако ме обичаше толкова,колкото ми казваше,сега щяхме да сме заедно!
-Ще ми дадеш ли втори шанс?
-Няма връщане назад!Нямаш право на втори шанс!
-Заради Джаред ли?
-Заради него и заради себе си!Няма да допусна да ме нараниш отново!
-Няма да се повтори!Обещавам!
-Не!ПРЕСТАНИ!Не искам да слушам повече!
-Моля те!
-Трябва да тръгвам!Жадна съм.
-Ти...
-Да.Вече пия кръв.
-Защо не си ми казала?
-Беше прекалено зает.Не исках да крада от "ценното"ти време!
-Няма ли да ми простиш?
-Не!...Виж ...Аз отдавна съм ти простила!Не мога да залича всички мигове прекарани с теб!
-Животът ми без теб е немислим!Нека отново се съберем!
-Няма да е толкова лесно!Не знаеш как страдах.
-А ти обичаш ли Джаред?
-Еи,какво правиш с моето момиче?-провикна се втози момент Джаред.
-Не е твое,а мое!-заинити се Джейк.
-Не смек да я докосваш или не отговарям!
-Момчета,спрете!Не се карайте!-извиках им аз.-Няма смисъл от това!
-Внимавай!Този път ти се размина,но следващият...-закани се Джейкъб и стисна юмруците си.
-Джейк,моля те!Заради мен...
-Ще се радвам да помислиш за това,което говорихме!-каза Джейк и побягна обратно.
-Имам нужда да съм сама!
-Да...Оставям те!
Седнах на един голям камък.Срещата с Джейкъб накара сърцето ми да забие и краката ми да треперят.Аз още го обичах,въпреки болката,която ми бе причинил.
Обичах го!Даже много повече от преди...Осемнадесета глава
Подготовката


Учебната година беше към своя край.Бела,Ед,Роуз,Алис,Джаспър и Емет щяха да завършат.А това означаваше,че ще се преместим в друг град.Всички бяха в трескаво очакване на бала.Алис и Розали мереха и купуваха рокли всеки ден,като водеха със себе си Емет и Джаспър.Аз,Бела и Ед намирахме по-различни неща за вършене.Пък и Бела учеше за изпитите доста упорито и нямаше време за такива излизания.Естествено,Едуард и помагаше с уроците.
Сега бях почти на седемнадесет.Оставаха ми около две години и аз щях да завърша.Но никой не знаеше,че сестрами е по-голяма от мен освен аз,Чарли и семейството ми.Но имаше и един проблем.Глутницата се премести да живее вкъщи и се наложи да преустроим къщата.Чертежите за новите строежи се променяха с всеки час.Докато накрая не издържах и се намесих.
-Моля ви!Нека не се караме!Това са просто някакви чертежи.
-Да.Но не ми харесва вида и цвета им!-възпротиви се Розали.
-Плюс това ще загрозят къщата...-не успя да довърши Алис.
-Спрете!Аз ще ги начетрая!На който не му харесва да се маха!Омръзна ми от капризите ви!-изтрелях на един дъх аз.
-Имаме по-важни неща за вършене!Волтури идват.-напомни ни Джаспър.
-Той е прав!Трябва да се подготвим!Довечера ви искам абсолютно всички в трапезарията.Предупредете глутницата!-заповяда ни Карлайл.
Както винаги закъснях.Тренировката с балета ми отне повече време,отколкото бях предвидила.Запъхтяна и уморена се прибрах.
-Ти се сети да дойдеш!-закачливо каза Пол.
-Съжалявам...Имах работа...Започвайте!
-Изготвил съм програма за тренировките и режим на храната.На всеки ще ви бъде раздаден лист с нея.-съобщи ни Карлайл.
-Ама аз не мога!В Четвъртък имам концерт в Лас Вегас.-заинатих се аз,докато разглеждах листите.-И не обичам грейпфрут.Няма да го ям!
-Джесика,трябва да направиш жертва!Отнася се за всички!Денали се обадиха.Пътуват насам.-каза Ед.-Предлагат ни помощта си.
-Това е страхотно!Ще ги смачкаме тия Волтури!Ще им разкажем играта!Не забравяйте,че владея кунг-фу!-похвали се Емет и започна да прави странни физиономии и стойки.
-Хайде,момчета, елате да ви настаня!-подканих аз глутницата.
Караха се за леглата,като малки деца.Накрая ме принудиха да им отстъпя за стаята си.Джейкъб ми предложи неговото легло.Не му отказах.
По цял ден тренирахме и упражнявахме способностите си.Стремяхме се да спазваме максимално програмата на Карлайл.Денали доведоха със себе си свои приятели,които веднаха си паснаха с нас.И така заедно и сплотени бяхме готови за страшното,което предстоеше.
Дойде и дългоочакваната вечер-бала.Не мога да ви опиша какви емоции витаеха във въздуха.Горкият Джаспър!
-Джесика,не мърдай!Трябва да ти стегна обръча!-караше ми се Алис,докато оправяше роклята ми.
-Уф!Кога ще свършиш?
-Няма да е скоро!
-Бела къде е?А Джаспър?
-Ъм,Бела е с Едуард,а Джаспър...Не знам къде е !
-Розалииииии-провикна се Емет отнякъде.
-Не е тук!
-Ама къде изчезнаха всички?Май само ние сме в къщата!
-Странна работа!-зачудих се аз.-Да не сме пропуснали нещо?
-Коя дата сме днес?-попита Алис.
-Двадесет и трети май.Защо?-Леле!Бързо!Есме днес има рожден ден!Как можах да го забравя!
-Ама вие вампирите празнувате ли рождените си дни?
-Само някои от нас!Хайде!Тръгваме!
Запали поршето и го спря пред най-близкия магазинза подаръци.
-Ами Емет?
-Той ще дойде!-каза Алис и хукна към витрините.
Роклята ми се разпадна,но я придържах.Хората ме гледаха учудено.Обадихме се на Карлайл,за да ни каже къде са.Бяха на остров Есме.Никой не ни предупреди!
Когато стигнахме само бюстието беше останало от роклята.Глутницата също бе там.
-Уау!Моля те ,облечи се!Имам слабо сърце!-каза през смях Джаред.
-Не е смешно!Млъкни!Ще ми дадеш ли блузата си?
-Аз ще ти дам моята!-предложи Джейкъб и се съблече.-Заповядай!
-Б-б-благодаря!-заекващо отговорих аз.-Колко си красив!
-Земята вика Джесика!Тук ли си?-извика Емет и закри хубавата гледка.
-Ъм....Да.
Всички подесоха своите подаръци и пожелания на Есме.Дръпнах Джаред настрана.
-Е,в колко ще ме вземеш?
-Ама къде ще ходим?
-Днес е бала.Нима си забравил!
-Ъгх...Няма да мога!
-КАКВО ГОВОРИШ?Сама ли ще ме оставиш?
-Наистина не мога!
-Значи ме зарязваш!Ще ти отмъстя!
-Обещах на моя приятелка да съм и кавалер тази вечер!
-А...Друга!Много бързо ме забрави!
-Това стана още преди да се влюба в теб!
-ДРЪН-ДРЪН...Моля те не ми излизай с тези глупости!...Утре ще дойдеш ли?
-Да!
-Ще си намеря нов,така да знаеш!-извиках му аз през смях.
-Само да си посмяла!
Беше станало време за бала.Затова се върнахме във Форкс.Всеки от нас си имаше партньор,с изключение на мен.Седях сама вън на една от пейките и си тананиках.Гледах как другите се забавляват.Прииска ми се и на мен...
-Защо не си при останалите?-чух глас.Обърнах се.Беше Джейкъб.
-Здрасти!Ами ти защо си сам?Къде е партньорката ти?
-Труден въпрос!Всъщност седи точно срещу мен.
-Не си познал!Джаред всеки момент ще дойде,така че...
-Няма!Чух ви днес,докато разговаряхте!
- Ти си ни подслушвал?
-Не!Виж...Той ме изпрати!Цялата глутница е вкъщи!Дойдох да те взема!
-Да,бе!Джаред щеше да ми каже!
-Решихме го в последният момент!
-Само да се обадя!
Къщата бе осветена.Но кагато влязох в нея...
-Лъжец!Къде са всички?
-Няма ги!-отговори ми той със самодоволна усмивка.-Лесно се хвана на въдицата!
-Ах,ти...Ще те пребия!Пусни ме веднага!
-Не и преди да ме изслушаш!
-Оф,омръзна ми от твоите речи!Едно и също чувам!
Той падна на колене.
-Обичам те повече от всичко на света!Моля те сподели живота си с мен!Иначе ще умра!
-Ами...Умирай!Тъкмо ще се оттърва от теб!
-Не ставаш за актриса!Казвали ли ти са го?
-Да.И сега какво?
-Нищо!-каза той и се изправи.
-Това беше!Тръгвам си!
-Не!-изкрещя Джейкъб и ме сграбчи.
-Пусни ме,куче!Веднага!Не ме докосвай!
-Куче?Сега ме ядоса!
Завлече ме към стаята си и заключи вратата.
- Няма да ми избягаш!
-Ще викам!
-Никой няма да те чуе!
-Мръсник!Какво си позволяваш?Недей да ме караш насила да те заобичам!
-Ти ме обичаш!Просто си глезорана!
Замахнах да го ударя,но той ме повали на леглото.И двамата се изхилихме.Сърцето ми щеше да се пръсне.Кръвта ми вреше.И неговата също.Чувсвтвах го.Джаред...Не биваше да го наранявам!Но душата ми искаше друго.Бях безсилна...
Усещах нещо голямо и горещо върху себе си.
-Джейкъб,ще ме убиеш!-изкрещях аз.
-Оу!Съжалявам!Без да искам съм легнал върху теб.Без да искаш?!Хм...
Станах и се огледах в огледалото.Цялата бях червена.
-Погледни ме!Приличам на домат!Как ще се покажа сега навън?
-Ще намеря лед!
-Ама защо си толкова горещ?
-Върколаци...Имаме много висока температура.
-Джейкъб...-внезапно се чу глас,а след него и стъпки.
-Били!Не трябва да ме вижда тук!Подай ми един чаршаф!
-Няма!
Стаята беше в парцали и строшени предмети.
-Ние ли го направихме?
-Май да !Бързо идва!
Скрих се в гардероба.Не дишах.Слушах разговорът между двамата без да издавам никакъв звук.Взех едно яке на Джейк.То сриваше всичко,което можеше да привлече внимание върху мен.
Набързо се изтрелях към вкущи,след като приключиха разговора.Цялата вечер ме бъзикаха за това,което се беше случило.Особено Емет и Джаспър.Не им обръщах внимание.Но те прекаляваха!След като строших няколко вази и чинии в главите им се укротиха.
Джаред ми призна,че се е влюбил отново,но винаги ще ме обича.Не създаде никакви предпоставки за скандал с Джейкъб.С него бяхме приятели.Много добри при това.
Срещата ни с Волтури щеше да бъде по-скоро,отколкото очаквахме...


Деветнадесета глава
Кървавата битка


-Джесика!Джесика!Те са тук във Форкс!
Чувах крясъци и викове.Не можех да разбера истина ли са или не.Слязох долу.Глутницата и Денали се бяха строили.Едуард и Емет даваха последни насоки.А Алис и Бела помагаха на Есме да се успокои.
-Не се страхувайте!Заедно сме!-започна речта си Карлайл.-Искам да ви кажа,че каквото и да се случи,аз съм горд че успях да създам такова хубаво и силно семейство!Намерих и дъщеря си!
-Аз също искам да ви благодаря,че направихте моята глутница част от вас!-каза Сам-Ще ви пазим гърба!Няма да ви предадем!
След толкова силни слова,нямаше как да не се разплача.Поплаках си-може би за последно!
Вятърът свистеше покрай ушите ми,а дъждът размиваше всичко наоколо.Решихме,че като за начало ще е по-добре глутницата да се скрие.От едната ми страна бяха Денали и приятелите им,а от другата-семейството ми.Спряхме се.Поех си въздух и изострих сетивата си.Чувах тежки,бавни стъпки,които приближаваха.
Същества облечени в черни роби,следвани от множество поданници приближаваха.Настръхнах.Те всяваха ужас.Качулките закриваха лицата им.Хванах ръката на Джаспър за упора.Те се наредиха един до друг,образувайки жив плет,а отстрани бяха техните подчинени.
-Е,виждам че не успяхме да ви изненадаме!-каза единият от тях.
-Да.Любопитни сме защо сте тук.-попита Карлайл.
-Нима не знаете?!За нея!-отговори друг,като ме посочи.
-Какво искате от нея?-възпротиви се Бела.
-А!Ти си новият вампир.Да видим!...Джесика и Бела,нали така?Разбрах,че една от двете ви е дъщера на Есме и Карлайл.Коя?
-Аз!-казах,като минах една крачка пред другите.-Доволен ли си?
-Ммм,миришеш доста вкусно!Ще бъдеш добро завоевание,ако останеш жива!
-Ще видим!-заканих се аз.
-Щях съвсем да забравя да ви представя моята армия!Аз съм Аро.Това са Кай,Джейн,Алек,Маркус,Феликс и Рената.А зад мен е останалата част от нея.Сега е ваш ред.Нека бъдем учтиви!
-Аз съм Карлайл.Това са Есме,Синовете ми Едуард,Емет и Джаспър.И дъщерите ми Алис,Розали,Бела и Джесика.Те са наши приятели.
-Доста добре.Сеаг да пристъпим към съществената част.-каза Кай,като започна да приближава към нас,следван от останалите.
-Ще се бият!Джесика,тичай да извикаш глутницата!-заповяда Карлайл.-Емет,Едуард.Прикрийте я!
Започнах бавно да бягам назад.
-Къде си мислиш,че отиваш!-извика Аро.-След нея!Трябва ми жива!
-Бела,сега!-изкрещя Едуард.-Разгъни го колкото можеш!
Идващите към мен Волтури,изхвърчаха така,сякаш се баха блъснали в невидима стена.
-Тичай!Не се обръщай назад!-извика ми Емет.
Побягнах.Следвах миризмата на вълци.
-Джейкъб...-започнах да викам името му.-Те нападнаха!БЪРЗО!Много са!
Тогава чух писък.Писъкът прониза сърцето ми.
-Бела...Те ще я убият!
Джейкъб ме хвана за ръката.Цялата глутница бяха зад мен.
-Изтеглете се!Назад!-изкрещя Маркус,като ни видя.
-Сеаг е шансът ни!Нападайте!-извика Карлайл.
Целунах Джейкъб и се затичах напред.Ударих първия,който ми се изпрече на пътя.Бях уцелила Джейн.
-Ела ми,страхливке!-подканих я аз.
-Ти го поиска!
Чувствах адска болка.Паднах на земята.Кръвта течеше от носа и устата ми.
-Помощ...Помогнете ми!-едвам шептях аз."Ед,моля те спаси ме!Ще умра!"-мислех си аз.
Изведнъж някой събори на земята Джейн и ме освободи от хватката и.
-Благодаря...Розали?
-За нищо!Нали сме сестри!-каза тя и ми помогна да се изправя.
Нямах време да правя каквито и да е планове за атака.Използвах интуицията си.Около мен хвърчаха тела.Не можех да открия Едуард и Джейкъб.
-Бягайте!-извика някой и половината от слугите на Волтури се пръснаха.
-Какво правите?Върнете се веднага!-изкрещя Аро.-Долни страхливи псета!
В този момент Ед и Джейк нападнаха Аро.Нанасяха му множество жестоки удари.Той започна да се гърчи от болка.Като видя това,Кай направи знак и останалите го обградиха.
-Виждам,че сте довели помощ.Кои са тези мелези?
-Ще ти избия вампирските зъби!Само да ми паднеш!-извика Сет и се затича напред.
-Недей!Ще те убият!-разкрещях се аз и побягнах след него.
Удариха ме.Една скала се вряза в тялото ми.Болеше,но като знаех,че там долу всеки се бори за живота си се стегнах.Пред погледът ми Маркус събори Джейк и започна да го наранява.
-Джейкъб...Не!-извиках аз и се затичах към него.Маркус ме видя и се стрелна срещу мен.Усетих пареща болка ниско в корема.Беше ме пробол с нож.Притиснах мястото и се опитах да се изправя,но ми се зави свят.Две топли ръце ме грабнаха и отнесоха незнайно къде.
-Върни ме!Ще издържа!
-Не мога да те загубя!
-Няма!Имам достатъчно кръв!Хайде,Джейк!Рискувай!
-Казах НЕ!Оставаш тук!
-Не искам!Трябва да ви помогна!
-Ще се справим и без теб!-каза Джейкъб и побягна обратно.
Кръвта беше обагрила блузата ми.Сърцето ми биеше бавно,така сякаш всеки момент щеше да спре.Заслушах се.От мястото на битката се чуваха писъци.Чувствах се отмаляла.Реших да намеря подслон,където да се скрия.Стъмваше се.Мракът пълзеше и постепенно затриваше светлината.Изведнъж чух глас.Глас,който кънтеше в тишината.
След миг пред мен се почвиха няколко същества в черни роби.И Маркус беше с тях.
-А,ето къде си била!Липсваше ми!-каза той,като прокара пръстите си през косата ми.
-Не ме докосвай!Ще викам!
-Ха-ха-ха.-гръмкият му смях всяваше страх.-Никой няма да те чуе!Те си мислят.че войната е свършила.Но не е така!
-Къде са?
-Тръгнаха си...Но май са забравили нещо!
-Лъжеш!-изкрещях аз.-Долен лъжец!
-Провери сама!
Маркус ме хвана за ръката и ме повлече към арената.Тя беше пуста.Вятърът разпиляваше пепелта на изгорелите тела.
-Те са ме оставили!Джейкъб...
-Идваш с нас!Ще ни погостуваш малко!
-Не...-Исках да умра.
-Довели сме ти и компания.-каза Маркус и махна с ръка.
-Сет...Добре ли си?
-Да.Но ти...
-Не се притеснявай!-казах аз и го прегърнах.
Остра болка прониза коремът ми.Паднах в ръцете му.
-Джесика...
-Кажи на Джейкъб,че го обичам!Кажи му...
-Дръж се!Няма да умреш!Не можеш!
-Пази се!
Мракът спечели битката.Погълна ме...

""Двадесета глава
Волтури

Джейкъб:

Затичах се към къщата на Джесика.Знаех,че ме чака там.Но...
-Тук ли си?Принцесо?
Гласът ми кънтеше,като ехо.Къде може да е отишла?
-Хей,Джесика...-Едуард се втурна през вратата.
-Няма я!Не е тук!-отговорих му аз.
Другите пристигнаха.Глутницата беше изморена от битката.
-Не!Сестра ми...-каза през сълзи Бела.
-Не е мъртва!Може би се е скрила някъде.Трябва да я намерим!-поясни Алис.
-Тя изчезна по време на боя...-не успя да довърши Емет.
-Маркус я наръга с нож в корема.Отнесох я на безопастно място в гората.Мислех,че се е върнала тук...
-Нещастник!Защо я остави сама?Ами ако и се е случило нещо!-изкрещя Емет в лицето ми.
-Спрете!-прекъсна ни Карлайл.-Джейкъб,отведи ни там,където си я оставил.
-Добре.Да тръгваме.
Горях.Сърцето ми биеше лудо.Стигнахме до мястото.Но Джесика я нямаше...
-Била е тук.Усещам...болка.-каза Джаспър.
-Волтури...Не!-изкрещя Алис и изпадна в транс.
Усещах как празнотата ме поглъщаше.Момичето,което обичах повече от живота си беше изчезнало по моя вина.
-Не си и го помисляй!-извика Едуард.-Ти не си виновен!Не ни трябва още един труп!Така ще си безполезен!
-Аз щях по-добре да я опазя от теб!Ти си некадърник!-подигра ми се Джаред.
-Така ли?А защо избра мен?
-Ще те пребия!Ти ми я открадна!
-Не!Тя обича само мен!
-Млъкнете и двамата!-изкрещя Емет,като блъсна Джаред.
-Те са я отвлекли!Виждам...Нищо не виждам!
-Пребройте се.Джаред,Джейкъб,Лея,Сет...О,не!Сет!
-Как можахме да допуснем такова нещо!Волтури ни изиграха.-възмути се Розали.
-Да.Оказаха се по-хитри.-съгласи се Джаспър.
-А Джесика?Алис,виждаш ли нещо?-попитах я аз.
-Не!Поне засега!-отговори ми тя.
-Да се връщаме!Трябва да измислим как да измъкнем Джес и Сет от този затвор!-заповяда ни Сам.Цяла нощ не мигнах.Все едно половината от мен липсваше.Плачех!Не се срамувах от това!Сълзите ми бяха за нея-жената,която ме беляза завинаги да бъда нейн.

Джесика:

Чувах хъркането на Сет.Огледах се.Лека светлина проникваше откъм прозорчето,което беше малко над мен.Долавях разговори,но не разбирах за какво говорят.Заблъсках по решетките.
-Какво искаш?-запита ме глас.
-Да говоря с Маркус.
-За каква се мислиш?Трай там!
-Пуснете ме !Ще ви убия!
-И как точно ще го направиш?-каза през смях стражарят ми.
-Сет,ставай!Трябва да се измъкнем от тази дупка!
-Джесика...Остави ме да поспя още малко!
-Да спиш?Я си вдигай кучешките телеса!ВЕДНАГА!
-Добре де!Ей сега...
-Гладен ли си?
-Мм,да!-каза той и се потупа по корема.
-Аз също!Жадна съм!
-А,не ме гледай така!Не ми се умира!
-Няма да те нараня!Но...
-Това "но" ме плаши!
-Спокойно,вълчо!
-Болят ме мускулите!Ау!Ще ме размачкаш ли?
-Само,ако не викаш!
Докато му правех масаж се ослушвах.
-Харесва ли ви домът ми?-чу се глас.
-Не!Много е мрачно...и влажно!
-Изведете я!Само нея!
Отведоха ме в огромна зала.Прозорците бяха големи,с решетки.Пред мен имаше дълга,желязна маса,с дванадесет златни стола.
-Една твоя приятелка иска да те види!-каза Алек и се отмести.
-Селин...Ах,ти малка...
-И аз се радвам да те видя!Помниш ли ме?Как е Джейкъб?
-Не говори за него!Май боят ти беше малко.
-Ха!Не,просто реших,че не си заслужава да се занимавам с такива като теб.
-Ще ти сцепя устата!
Маркус отиде до нея и я прегърна.
-Тя свърши доста добра работа,като шпионин.
-Шпионин?Как можа да ни измамиш така?
-Струваше си.Целувките на Джейкъб бяха моята награда.Дарбата ми също ми помогна.
-Дарба?КУЧКА ТАКАВА!Ще те разкъсам на парчета и ще се наслаждавам на смъртта ти!
-Няма такъв вариант!Хвърлете я обратно в тъмницата.Там и е мястото!
Решетките отново се изпречиха на пътя ми.Маркус ме придружи до килията.
-Е,как е Аро?-попитах аз,с цел да го нараня.
-На лов.Скоро ще си дойде.Какво?Да не си помисли,че е умрял?Не ме карай да се смея!
-Но как...
-Не може да умре така лесно.Аз също.Съжалявам,че те наръгах!Но на война и в любовта всичко е позволено!
-Какво знаеш ти за любовта?
-Много повече,отколкото можеш да си представиш!
-Ти си жесток!Никой не може да те обикне!Душата ти е черна!
-Аз обичах,но това беше отдавна!Тя ме напусна!
-Щях да направя същото!Ти си чудовище!
-Не съм!Принуждават ме да бъда!
-Да бе!Повярвах ти!Върви си!Не ми се говори с безчувствени същества!
Със Сет обмисляхме възможността да избягаме.Радвах се,че бе до мен,че не бях сама...Самотата ме плашеше,макар да се смятах за безстрашна...

Двадесет и първа глава
Бягството


-Ставайте!Господарят ви чака!-извика някой.
-Сет,събуди се!-побутнах го аз.
-Какво искат пък сега?
-Не знам,но скоро ще разберем!
Очите ми трудно привикнаха със светлината,тъй като в килията,където бяхме затворени цареше мрак.Преведоха ни през някакъв тунел.Постоянно се оглеждах за изход от тази дупка.
-Добре дошли в царството ми!-каза мъж с качулка на главата.
Не можех да видя лицето му.
-Кой си ти?-попитах аз.
-Някой,когото не си очаквала!
-Защо се криеш?
-Благодарение на твоите приятелчета останах обезобразен!
-Но...
-Аз съм...Аро.-каза той и откри лицето си.
Тръпки ме побиха.Беше противна и страшна гледка.
-Харесва ли ти?Ще си отмъстя за това!
-Не бързай толкова!Може да те изпреварим!-извика Сет.
-Оу!Паленцето се обади!
-Не ме наричай така!
-Сет,моля те!Мълчи!-помолих го аз.-Ще стане по-лошо!
-Послушай я!-посъветва го Маркус.
-Знаете ли?Мислех да ви убия,но не ми е достатъчно!Ще почакам още малко.Не съм вкусвал кръвта на върколак!Но казват,че всичко си има първи път!
-Да не си го докоснал!-изкрещях аз.
-Ти ще бъдеш следващата!
-Убий мен!Него го освободи!-предложих.
-Хм...Почти успя да ме убедиш...НЕ!Искам ви и двамата!
-Кълън и глутницата ще дойдат!Тежко и горко ви тогава!
-Ние ще ги посетим първи!-каза Кай.
-Само да ги нараниш...-не успях да довърша аз.
-Ще смачкаме всеки,който се изпречи на пътя ни!Вие не сте изключение!-заплаши Феликс.
-Мисля,че е време да спите!Насладете се на съня!Може да ви е последния.-каза през смях Аро и направи знак да ни отведат.Когато ни заключиха,Сет ме дръпна настрани.
-Имам план.Ще се измъкнем още тази вечер!
-Как?
-Виждаш ли прозорчето с решетките?Ще ги строша!
-Но...
-Нека довърша.Днес,докато ни отвеждаха огледах хубаво мястото.Нашата килия е малко над портата.
-Ще ти стигнат ли силите за това?
-Да.Но ще ми трябва и твоята помощ.Ти можеш да местиш предмети.Когато дойдат стражите-посочи ми два метални пръта,които бяха отскоро там-ще ги запратиш в главите им.
-Не!Нищо няма да им стане!Нека изчакаме нощта!
-Права си!Не съм свикнал да правя разлика между вампирите и хората!Нощта обгърна със своята пелерина града.Със Сет бяхме готови.Поех си за последно въздух.Той започна да кърти решетките една по една.Но създаваше голям шум.Запях.Песента ми се сливаше със шумотевицата.Стражите не заподозряха нищо.Измъкнахме се през дупката.Той скочи и ми помогна да сляза.
Няколко вампира обикаляха замъка и околностите.Явно никой досега не беше успявал да се промъкне незабелязано.Проврях се между двете прегради,но Сет беше по-едър от мен и не успя.Трябваше да ги прескочи,но поемеше твърде голям риск.В този момент прожекторите светнаха.Той прелетя над мен и аз побягнах след него.
-Бегълци!Хванете ги!-чувах далечни гласове,но не смеех да се обърна.
Пред нас се очертаваше градът,а отстрани-гората.И двамата инстинктивно побягнахме към дърветата.Спряхме се.Беше необичайно тихо.
-Тръгни към града.Аз ще продължа от тук!
-Не трябва да се делим!-възпритиви се Сет.
-Кажи на семейството ми и на глутницата,че ги обичам и винаги ще ги помня,дори ако...
-А,не!Не си мисли такива неща!
-Бягай!Спаси се!
Той ме прегърна и се затича към светлините на града.Останах на мястото си без да помръдна.Но защо?Отговорът ми бе неизвестен.Усетих две ледени ръце върху шията си.
-Не можеш да ми избягаш така лесно!Завържете я!-заповяда гласът.
Животът ми изтичаше.Дочувах последните нотки на песента му...Двадесет и втора глава
Изтезанията

Сет:

Бягах дълго,докато наи-сетне пристигнах в къщата на Кълън.
-Сам...Сам...Карлайл...-започнах да викам аз.
-Сет...Ти си жив!-зарадва се Лея и ме прегърна.
-А дъщеря ми?-попита Есме.
-Тя реши да премине през гората. Всеки момент ще е тук.
-Няма...Усещам...-каза Джаспър и се хвана за гърдите.
-Алис...-безпомощно изкрещя Джейкъб.
Алис ме погледна със златиситите си очи и падна на земята. Говореше несвързани неща и драскаше върху един лист.
-Добре ли си?-попитах загрижено аз.
-Позната ли ти е тази рисунка?
-Това е килията,в която ни държха.
-КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА ВИДЕНИЕ?Не ми казвай,че отново е ...-не успя да довърши Карлайл.
-Хваната.ДА.Тя е там. В момента обмислят план,как да ни нападнат,като използват силата и срещу нас.-отговори Алис.
-Трябва да я спасим! На всяка цена!-стисна юмруците си Емет.
-Тя ми каза нещо.-започнах аз.
-Какво?-попита Едуард и хвана ръката на Бела.
-Ако стане нещо с нея,държи да знаете,че ви обича и никога няма да ви забрави!Джейкъб...
-Детенцето ми!НЕ!-извика Есме и изтича нагоре по стълбите. Карлайл я последва.
Тъжно ми бе да гледам как страдат за Джесика,особено Джейк.Той бе посветил живота си на нея.Исках да се случи чудо.Тя да влезе през вратата и да ни заслепи с чара и усмивката си. Да ме прегърне отново. Но я нямаше. А животът без нея бе мрачен и пуст...

Джесика:

Усещах как токът преминаваше през цялото ми тяло. Болката беше неописуема. Бях завързана за един стол. Нямаше как да се измъкна.
-Сега ще си отмъстя! Нека те боли!-крещеше Аро.
Не знаех колко още мога да издържа. Казвах си:"Дръж се!Заради Джейкъб!" Но много скоро и това не ми помагаше.Болката ме караше да издавам викове,непристойни за едно нормално човешко същество.
Чувах ехидните смехове на Волтури,които се подиграваха на страданието ми. Мразех ги! Единствено омразата подхранваше надеждата ми за живот. Но и се радвах. Сет бе при семейството си жив и здрав.Гордеех се ,че го бях спасила.Той беше млад и заслужаваше да опитва още от насладата на живота.
Аз вече бях намерила истинското си семейство.Времето прекарано с Джейкъб беше най-голямото богатство,което някога съм си пожелавала. Щастието на близките ми хора ме караше да приемам по-лесно мисълта за смъртта. Нараняваха човешката част от мен. Използваха всякакви мъчения и изтезания.
Когато свършиха с мен ме захвърлиха в тъмницата. Легнах на земята. Студенината на пода ме успокояваше. Страхът бе изчезнал. Бе изчезнала и слабостта.
Докато се мъчех да заспя си припомних детските ми години. За Рене,Фил и Чарли.За майката,която ме бе отгледала. За бащата,който ме прие без да се замисли. За човека,който беше до мен десет години, и когото чувствах като трети баща. За славата,заради която животът ми се промени из основи. За момчето,което се раздаваше докрай за мен. За неговата обич,която ме топлеше в мрака на жестокия свят.
Бях доволна от постигнатото в толкова караткия ми живот.Унесох се.Представих си градинката,в която с Бела играехме,като малки...

Алис:

Всеки от семейството предлагаше идеи за освобождаването на сестра ми.Аз се мъчех да видя нещо,което да ми помогне.И изведнъж го видях...
-Джаспър...
-Какво има скъпа?-попита ме той.
-Хвани ръката ми...Моля те!
Когато го направи приседна на дивана и започна да се гърчи от болка.
-ТЕ...ТЕ Я ИЗМЪЧВАТ!Няма да издържи!Тя ще умре!Болката е непоносима!Негодници!
-Ще ги убия!Ще ги разкъсам!Само,ако и се случи нещо!-започна да крещи Джейкъб и изхвърча от къщата.
-Засега няма да предприемат нищо. Но ние трябва да сме подготвени! Но да побързаме... Нямаме много време...Двадесет и трета глава
Прозрението


Джейкъб:

Часовете течаха бавно,сякаш са векове.Седях на дивана втренчен в една от снимките на Джесика. Мислите за нея не ми даваха покой. Сърцето ми изгаряше при всеки спомен.
Колко ми липсваше тя! Болката ставаше все по-силно,знаеки че страда и е сама. Всевъзможните планове за спасението и бяха разпръснати из цялата къща. Когато видех Чарли, слагах маска на лицето си,за да мисли,че всичко е наред. Думите ми пълни с лъжи,въпреки това го караха да ми вярва.
Всеки тъжеше за Джесика по свой си начин. Бела по цял ден седеше на един стол,без да прави нищо. Емет и Едуард трошеха всичко,което им попаднеше пред очите в израз на своята мъка и ярост. Карлайл продължаваше да работи в болницата,а Есме прилагаше хобито си да реставрира във всеки едим момент.
Глутницата дълбоко съчувстваше на Кълън. Помогнаха ми да преодолявам малко по малко болката от липсата на Джесика. Не се чуваше вече звънкия и смях. Караниците и с Емет и Розали. Шегите с Едуард.
Къщата беше като обитател на призраци. Само тихи стъпки и разговори,които се дочуваха едвам,едвам.
Джесика:

Остра болка в гърлото ми ме събуди. Човешката храна не ми беше достатъчна да утоли глада ми. Бях жадна! Цялото ми тяло ме болеше. Имах синини от ударите с метални пръчки,които ми нанасяха по време на мъченията. Помолих стражите да ме пуснат,за да отида на лов. Но те и не искаха да ме чуят. Молбите ми дори не ги трогнаха. Те бяха безчувствени роби на Сатаната,с черни души.
Почти всеки ден ме извеждаха на чист въздух. Радвах се на това време,макар то да бе няколко минути. След обичайната си "разходка",Аро пожела да ме види.
-Е,как се чувстваш?
-Зле! Твоят замък е прекалено мрачен,зловещ и грозен!
-ХА! Като поживееш още малко тук,ще си промениш мнението!
-Мечтай си! Кога смяташ да ме освободиш?
-Ама ти да не си мислиш,че ще те пусна така лесно? Първо искам да ми покажеш силата си.
-Аз пък искам първо да се нахраня!
-Тук командвам аз,не ти!Не го забравяй!
-Обещаваш ли,че след като ти покажа,ще ми позволиш това,което поисках?
-Имаш думата ми!
Знаех колко струва думата на един такъв злодей,но бях принудена да го направя. С големи усилия успях да повдигна наколко камъни. Всички ме гледаха и не откъсваха погледите си от мен.
-Е?
-Невероятно! Браво на теб! Дайте и желаното!
Помолих да ми бъде предоставено огледало. Не бях виждала отражението си от няколко месеца.Когато се огледах,момичето което стоеше срещу мен бе различно. По имършавялото и тяло се личаха очертанията на гръдният и кош. Ужасна гледка! Очите и бяха празни,без палмък,зачервени от постоянният плач. Лицето и изпито от жестоката болка,с бледа,прежълтяла кожа. Устните изгубили своя червен оттенък,сега синьо-бели,без плътност и форма.
Това не можеше да е истина! Не можеше да съм аз! Но колкото и пъти да погледнах в огледалото,всеки път виждах нея,вместо лъчезарната и изпълнена с живот предишна Джесика. Строших огледалото. Парчетата стъкло зазвънаха по каменния под.
След като се нахраних и отново останах сама,си спомних за образа в огледалото. Бях се превърнала в...НЕ МОЖЕХ ДА НАМЕРЯ ПРАВИЛИНИТЕ ДУМИ! НИКОЙ НЕ БИ МЕ ХАРЕСАЛ ТАКА!Дори и Джейкъб. Може би ме бе забравил и имаше нова любов. Бих била щастлива,ако и той бе щастлив. Макар и с друга! Но моят живот свършваше,а неговият тепър

uau... wzemam si otpuska 12 dena, za wseki den po edna glawa da cheta :D